Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Go down

there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by arsenia; on Съб Сеп 02, 2017 5:48 am

Мъдрите хора бяха казвали, че всяка една голяма мания е започнала от едно нищо и неподозиращо малко зрънце, което се появява като знак на Съдбата и от което беше винаги трудно да се отърсиш и забравиш, но към което се привързваш със скоростта на слънчевите лъчи, достигащи до земята в някоя лятна сутрин.
Малкото русокосо момиченце обикаляше пъргаво наоколо и радостно подскачаше с красива ентусиазирана усмивка, припявайки си стара валерианска песен, в която се разказваше за невъзможната любов на две души, които живеят във времена на война, но въпреки това единия беше готов на всичко, за да бъде с човека, възпламенил това страстно пламъче в сърцето му като дори е готов да жертва една част от себе си, а именно собствения си дракон, за да го направи. Песента не беше особено известна и малцина я знаеха. Може би защото не възхваляваше някоя конкретна важна битка или описваше славата на някой знатен род, а по-скоро любовта, която те кара да се откажеш от всичко в нейно име. И въпреки че беше доста тъжна и депресираща, и нямаше нищо общо със слънчевата Арсения, тя обичаше да си я припява. Точно както в момента. Въпреки че най-много обичаше да го прави, когато се промъкваше около Рейвън, защото знаеше колко много той я мрази. Така се опитваше да му покаже че греши и трябва да започне да я харесва.
Докато обикаляше развеселено усети един толкова приятен и до болко обичан от нея аромат. Беше на ябълков пай, поръсен със специална подправка, чието име `и беше трудно да запомни, защото май беше просто измислица на тяхната готвачка. Но измислица, която беше уникална и никъде другаде не можеше да се срещне. Беше със сладък вкус, премесен с мирис на най-различни цветя. Този своеобразен ароматен рай я омагьоса мигновено и я накара да спре на едно място. Замъгли изцяло мислите `и и тя инстинктивно тръгна да го следва. Забърза се толкова много, че дори не забелязваше особено хората покрай, които минаваше, но чу познатият глас на една светлокестенява прислужница, коята `и казва: „Лейди Арсения, моля Ви не тичайте така, може да се нараните”. Но колкото повече се отдалечаваше от нея, толкова повече всяка слудваща дума ставаше все по-тиха. Но нищо нямаше значение сега, освен това да стигне до крайната си цел. След като премина през дългия коридор и слезе по стълбите, мисията `и беше почти изпълнена. Оставаше `и само да премине през две големи стаи и да отвори грамадната врата на кухнята, която винаги я затрудняваше. Днес не беше по-различно. С известни усилия успя да го направи и влезе вътре. Прекрасният аромат изпълни цялото `и тяло и имаше чувството че се е понесла на облак към сладкиша. А може би просто `и бяха пораснали невидими драконови криле, с които го правеше. Когато стигна до него, затвори очите си за няколко секунди, за да може да може да му се наслади изцяло. След това ги отвори и започна да се оглежда напред-назад, като крадец, който се готви да ограби някоя знатна дама. А и защото знаеше, че не трябва да го прави. Не видя никаква „заплаха” затова спокойно понеми да го вземе, когато зад себе си чу думите: „Лейди Таргариен недейте!” – гласа на възрастната готвачка беше леко повишен, но тона му както винаги беше мек и топъл. Русокосото момиченце недоволно спря да извършва „престъплението си”. Готвачката се приближи, усмихна се и подкани Арсения да седне. Тъкмо щеше да `и налива топло мляко, премесено с изсушени розови цветчета и лъжица стрити теменужки, седели поне две седмици в плодов сироп и канела, когато идна красива и стройна жена влезе. Това беше дъщеря `и Емабел, която сега тайно се беше прокънала покрай стражите, за да види майка. Девойката винаги правеше нещо подобно, защото беше леко дива, но  и не се задържаше дълго тук, защото постоянно пътуваше. –Знам че направи любимият ми пай специално за мен, мамо, но с удоволствие трябва да го споделим с Лейди Арсения, която е пораснала толкова много от последният път, в който я видях преди няколко години. А и имам да ви разказвам толкова много неща.
Трите вече бяха седнали на масата като пред всяка имаше по чаша с напитка и чиния с парче пай. Естесвено в тази на Арсения се намираше 1/3 от сладкиша, докато в другите по едно малко парченце. Но тя винаги им беше била своеобразна любимка. Емабел се впусна в своя интересен разказ. Обясни как на път за Кралски чертог е попаднала на група фанатици, почитащи Лорда на светлина и които са се опитали да я ограбят, но се е появил един неизвестен красив мъж, който я е спасил и с когато е решила да продължи пътуването си. Така стигнали чак до Волантис, където дори се запознала с червена жрица, а мистериозния `и спасител изчезнал, така както и се беше появил. Била срещнала най-различни племена като дори видяла и дотраки. Че се качила на един кораб за обратно, който бил похитен от пирати, но единия от тях толкова я харесал, че `и предложил да тръгне с тях. И тя наистина го направила, но този живот не бил за нея и двамата се разделили. Разказа и за това как видяла най-различни странни създания – гущери с уши на заек, черни рози с жълти бодли и не на последно място красиви бели коне с сребристи гриви, които блестят на слънце и които имат златист рог на главите си. Или казано с други думи еднорози. При всяка дума от страна на Емабел, майка `и ахваше, охваше и изглеждаше истински недоволна и изплашена. Личише си, че нищо от това не `и беше по вкуса. Но за разлика от нея русокоската беше истински възхитена. Особено от последната част. Дори поиска да чуе всичко още няколко пъти и зададе само хиляда въпроса, свързани с нея. Това дори разсмя Емабел, защото покрай всичко Арсения дори беше забравила за сладкото изкушение, намиращо се пред нея. Нещо което изобщо не беше обичайно.
Докато водеше разговора с тъмнокосото момиче, случайно погледа `и се спря върху възрастната готвачка. Видя как явно вече `и се искаше да бъдат оставени насаме, но все пак продължи известно време без никакво притеснение от нейна страна. И можеше да го прави и много повече, ако не беше чула гласа на майка си, която я викаше. Недоволно остави двете жени и отиде при нея като още преди майка `и да е успяла да `и каже, каквото и да е било, Арсения започна ентусиазирано да `и разказва всичко. Преливаше от вълнение. Двете вървяха по дългия коридор, когато русокоската забеляза че брат `и, правеше нещо в двора. Но с каквото и да се занимаваше, нямаше нищо по-важно от това да му разкаже какво е станало. Остави майка си и се затича към Рейвън, който беше истински съсредоточен върху заниманието си. Но въпреки че знаеше че не обича да бъде прекъсван, Арсения силно се втурна отгоре му и почти му изкрещя: -Няма да повярваш какво научих току що… - и започна да му разказва ентусиазирано всичко. Но целият `и разказ беше хаотичен и объркан, защото говореше бързо, но и освен това всяко второ изречение беше „Искам еднорог, Рейв! Много, много, много, ама адски много искам еднорог!”.  
avatar
arsenia;
Targaryen
Targaryen

Posts : 563
Join date : 11.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by Raven. on Съб Сеп 23, 2017 10:14 pm

Устните му се изкривиха леко на една страна, а след това се намръщи, опитвайки се да разбере поне думичка от целия порой думи на сестра си. Трябваше да си признае – беше трудно. Прекалено трудно. Особено, когато малката русокоса фурия висеше на врата му и се опитваше да го задуши с любовта си, докато както винаги се опитваше да му пробута най-новите си щури идеи.

Не, че Рейвън изобщо се интересуваше от нейните момичешки глупости. Напоследък близначката му прекалено често се опитваше да го занимава с невероятните се измишльотини. Като например миналата седмица, когато се бе навряла в стаята му и бе започнала да пищи истерично само, за да го изкара от леглото му и да го завлече в градината. Било спешно, каза тя. Трябвало да го запознае с най-новото си откритие. Красота. Самата мисъл караше стомахът му да се свива. Още повече, когато се сетеше как десет минути бе висял в двора с разрошена коса, полузатворени очи и се опитваше да не заспи прав. И това само, за да може Арсения да му обясни как един невероятно обикновен и скучен охлюв не бил просто охлюв, а създание от друга планета. Представяте ли си? Малката напаст даже се бе опитала да го накара да си го вземат за домашен любимец, защото всеки момент щял да покаже невероятните си способности и да се превърне в пеперуда. Да, бе да.

И всичко това само, защото милата му близначка отново се бе навряла в кухнята и се бе захласнала по приказките, които прислугата ѝ пробутваше, за да успеят да ѝ затворят устата и да си свършат работата на спокойствие. Рейв още не можеше да повярва, че Арсения се бе вързала на това, както и на следващите няколко измислени истории, които я бяха завлекли в мазето на замъка да търси говорещи гъби, летящи жаби и призраци, свирещи на пияно. Всичко това звучеше напълно откачено и толкова невъзможно, че момчето още след случката в градината би избягал от близначката си, ако можеше. За съжаление нещата не бяха толкова лесни. И бе закотвен да живее в една къща с това откачено малко създание, което по стечение на обстоятелствата се бе оказала неговата друга половина.

Тук може би е уместно да вмъкнем, че според русокосият това бе една огромна грешка на съдбата. Вероятно се бе заблудила на някой от запоите на родителите им и бе проявила лошия вкус да седне на една маса с тях, за да пият вино. А след това какво се бе случило бе неясно. Но след всеки един от „приемите”, които баща им организираше на следващия сутрин на децата им бе забранено да излизат от стаите си. Не и докато прислугата не се отървеше от всички пияни индивиди, които се бяха проснали заспали на пода на къщата им и упорито отказваха да си тръгнат по нормалния начин.  

Завъртя очи, когато Арсения започна да подскача ентусиазирано на раменете му и да се опита да го замъкне на някъде. Това вече бе прекалено. Затова Рейв се опита да я избута мило от себе си. Но близначката му просто не схвана намека и продължи да си говори в своя дразнещо въодушевен стил, присъщ единствено на Арсения Таргариен. Накрая просто му дойде прекалено много и хвана ръцете ѝ, избутвайки я назад. Обърна се към нея и я погледна с онази си недоволно-сърдита физиономия, която си пазеше само и единствено за нея. Разбира се, тя срещна погледна му с онова витаещо в облаците личице и сияещи очи, изпълнени с толкова много еуфория и ентусиазъм. Че му бе трудно да откъсне погледа си от нея. За бога, защо по дяволите трябваше да бъде толкова очарователна и в същото време изключително досадна?

- Арсения… - дори не знаеше какво да ѝ отговори. Единственото, което бе разбрал от целия хаотичен монолог бе как русокосата искала: „Еднозъб”!? Наистина ли? Какво по дяволите пък беше това сега? И не можеше ли поне веднъж, любимата му сестричка да пожелае нещо нормално, като другите женски на нейната възраст – рокли, бижута и такива ти глупости. Поне това бе нещо, което Рейвън би могъл да разбере. Ама що за чудо бе това еднозъб и изобщо съществуваше ли или отново бе плот на развинтеното й въображение.

- …какво е еднозъб? – думите му бяха посрещнати от шокирано изражение, последвано от пърхане с мигли. Може би не бе добра идея да я пита точно това. Вероятно трябваше да се оттегли и да остави Арсения да си намери някой по-ентусиазиран слушател, които да знае как да кима на правилните места и да се прави, че изобщо слуша какво му се говори. Защото за момент на Рейвън му се прииска да присъства на една от онези убийствено скучно и досадни лекции, които майка му му изнасяше всеки път, когато го хванеше в прегрешение. А това говореше много само по себе си. Защото тази жена имаше супер силата да говори без да спира с часове и да опява на всеки срещнат колко е грешен и как никога няма да успее в живота, освен ако не я слуша и не изпълнява всичко, което му каже. Но в момента те му изглеждаха много по-интересни от възможността да разбере какво си бе измислила този път Арси и кое същество бе преименувала на еднозъб (ако изобщо имаше такова нещо).
- И не ти ли казах да престанеш да се хващаш на всички глупости, които ти разказват хората? – невъзможно, ама все пак звучеше като прекалено примамлива възможност. И все пак бе по-вероятно слънцето да станеше зелено, а жабите да започнеха да леветират във въздуха около къщата им.


Последната промяна е направена от Raven. на Вто Окт 03, 2017 12:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Raven.

Posts : 1927
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by arsenia; on Нед Окт 01, 2017 1:26 pm


Наблюдаваше всяко негово, макар и ограничено от самата нея, движение и не можеше да разбере, как може все още да не изглежда ентусиазиран. Та, тя му разказваше за най-прелестното създание, което съществува в този свят и което трябваше да притежава, а той я гледаше така все едно му обяснява как един от гарваните се е завърнал с червени петни по крилете във формата на малки цветчета тип маргаритки, донесъл е много важно писмо на баща им Лорд Таргариен, и след това е започнал да пее като истински талантлива певица, и на всичкото отгоре се трансформирал в изящен лебед, който вместо да е бял, е покрит с паунови шарки.
Не му разказваше нещо толкова невероятно, макар и преди да `и се беше случвало да го прави отчасти. Но и не беше нейна вината, че той не искаше да види разнообразието, което ги заобикаляше и в което имаше нещо толкова магично. И точно затова тя правеше всичко по-силите си, за да го накара да се докосне до това. Вярно до сега всичките `и опити по една или друга причина претърпяваха пълен и тотален крах, но този път това нямаше да се случи. Рейвън щеше да осъзнае всичко и двата щяха да се впуснат в лудо търсене на еднорози, и след като ги намерят щяха да имат най-малко стотина от тях.
Наистина не можеше да го разбере. Как нито за миг не можеше да прихване поне малко от нея? Нали бяха близнаци, предполагаше се че си приличат по нещо повече от външния вид, и тя знаеше че са много еднакви, но в такива моменти се чудеше, защо Рейвън отказваше с такава лекота да бъде щастлив и ентусиазиран от нещо необичайно и вместо да се усмихне, я гледаше толкова сърдито и нацупено, все едно му беше провалила целия ден. А тя направи нещо повече от това като го направи наистина уникален като го направи част от „света на любителите на еднорози”.  
Усмивката на русокоската намялаваше с всяка следваща секунда. Колкото повече гледаше сърдито-нацупеното лице на брат си, толкова повече радостта `и секваше. Можеше да му го признае, беше ненадминат в това. Това започваше леко да я дразни, защото искаше той да е също толкова ентусиазиран и радостен човек като нея, а вместо това той успяваше да намали нейното щастие. Но дори и сърдит, продължаваше толкова да си го харесва и обича. Да, беше странен и вечно кисел, но все пак беше нейния любим брат.
И тогава чу въпроът му. „Еднозъб?”. Какво по дяволите пък беше това? Дали беше някакво огромно куче като онези на Старк, което има само един зъб? Или пък беше кон с един зъб? И изобщо как можеше някой да живее само с един зъб, пък било то и да е някакво животно. Как изобщо успяваше да се храни? И най-вече откъде изобщо Рейвън измисли това създание така от нищото. Може пък и то да беше също толкова магично, колкото и нейните еднорози. Да, вече всичко беше възможно. Щом имаше еднорози, значи някъде там можеше да съществуват и еднозъби, колкото и тъпо име да си имаха.
И тогава осъзна нещо. Сладкият `и брат както винаги не я беше слушал с нужното внимание. Тя му разказваше нещо толкова важно, което можеше да промени целият им живот, а той – нищо. –Рейв, защо никога не разбираш?! Толкова си нетактичен и дразнещ понякога. Обяснявам ти нещо толкова важно, а ти… ти нищо. Нямам представа какви са тези твои еднозъби, но и сигурно такова нещо не може да съществува, да бъдем разумни – как изобщо някой би живял с един зъб? Аз ще ти кажа логично е, че никак. – Добави, а в гласът `и имаше една нервна нотка, която се засилваше с всяка следваша дума, а малкото `и красиво личице започваше да се цупи недоволно. –Досега ти разказвах за Еднорози. Запомни добре е-д-н-о-р-о-з-и – нарочно спелува последната дума, за да го накара добре да я `и обърни внимание. Вниманието, което още от началото заслужаваше. –Не съм се хващала никога на глупости. Много добре мога да преценя, кога ме лъжат и кога не – това естествено изобщо не беше вярно, защото си беше едно малко наивно момиченце, което вярва във всичко, но все пак се надяваше поне този път брат `и да `и повярва.
Усмихна му се и лекичко го подкани да седнат на близката пейка, защото се беше поизморила от цялото това тичане и подскачане. След като седнаха отново поднови целият си разказ като този път отново не пропусна да спомене нито една дребничка подробност. Беше отново ентусиазирана и щастлива. А когато свърши все толкова щастливо, така както преди малко добави: -Виждаш ли колко са специални, Рейв? И аз наистина много искам да си имам един. Моля те, намери ми един. –погледна го и започна да пърха ентусиазирано с мигли.


avatar
arsenia;
Targaryen
Targaryen

Posts : 563
Join date : 11.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by Raven. on Вто Окт 03, 2017 2:13 pm

Прекаляваше. Както обикновено. Гласът ѝ се извисяваше над всички останали шумове около тях и дори успяваше да надвика страничните трясъци, идващи от конете в обора. Прислугата преминаваше покрай тях и от време на време някой я поглеждаше шокирано, а след това продължаваше по пътя си. Защото никой не искаше да бъде на негово място. Всички избягваха да бъдат под обсадата на малката фурия и правеха всичко възможно да избягват полезрението ѝ. Понеже Арсения Таргариен изключително много приличаше на майка им и забиеше ли деликатните си нокти в нещо, нямаше сила на света, способна да я накара да се отклони от плячката си. Това, че Рейв я отблъсна от себе си не й направи изобщо впечатление. Вместо това, близначката му продължи енергично да обикаля около него и тържествено да натъртва на важните части от разказа си. Дори започна да подскача и да ръкомаха с ръце, все едно се опитваше да му представи някоя изключително важна личност.

И всичко това заради някакъв си „еднозъб” или каквото там същество си бе измислила този път. Самата мисъл караше всичките му вътрешности да се гърчат и свиват болезнено. За бога, толкова ли ѝ бе умряло въображението, че си русокосата си беше измислила същество с един зъб? Да, летящите жаби, сменящите си цвета котки и гарваните с паунски окраски бяха пълни небивалици, но това надминаваше всички граници. И какво представляваше това нещо? Да не би да се опитваше да създаде някакъв странен хибрид между вълк и куче. Как ли пък не! Не, това бе невъзможно. Рейвън отказваше да се върже и на една дума, излизаща от устата на близначката му.  

А самата тя, продължаваше да бъде в стихията си. Докато се движеше, слънцето осветяваше русите ѝ коси, карайки ги да приличат на потоци разтопена лава. В същото време на тази светлина очите ѝ изглеждаха толкова бледо сини, че ако не я наблюдаваше внимателно едва ли щеше да забележи как го гледаше.Все едно бе я хванал за косата и бутнал в някоя дълбока пропаст, зарязвайки я там заради дразнещото ѝ поведение. Сякаш бе наранил чувствата ѝ, отказвайки да сподели нейния ентусиазъм и да повярва на глупавите ѝ теории.

Не, че това имаше някакво значение за него. Не я слушаше и ако зависеше от него изобщо нямаше да си направи труда да ѝ отговори. Надяваше се да ѝ стане скучно и най-накрая да го остави на мира. Но момичето не преставаше. И колкото повече Рейвън я оставаше да си води монолога, толкова по-ентусиазирана ставаше сестра му. А това само допълнително разваляше настроението му.  Не можеше да я разбере. Толкова ли трудно бе да прилича на останалите женски на нейната възраст и да бъде нормална. И да не проваля всеки негов ден. Защото той си имаше друга по-важна работа, която не включваше вечното ѝ мърморене и опитите ѝ да го набута в някоя пропаст, докато търсят странни същества.

- А защо ти винаги трябва да се инатиш и да отказваш да приемеш реалния свят? – думите излязоха от гърлото му придружени с някакъв странен звук – смесица между въздишка и ръмжене. През лицето му преминаха няколко изражения, а накрая премигна объркано срещу нея, опитвайки се да повтори новата ѝ измислица. – Еднорози?

Трябваха му няколко минути, за да осъзнае какви небивалици се опитваше да му пробута този път Аресния. Даже му се прииска да я накара да му каже кой по дяволите ѝ бе наговорил всички тези глупости, за да отиде да се разправя лично с него. Или още по-добре да го затвори в някоя тъмница далеч, далеч от дома им, за да престани да промива мозъка на сестра му. Малката русокоса фурия и без това си бе достатъчно откачена и без някой да подсилва ентусиазма ѝ за приказни открития.

- Напротив, Арсения. Това са приказки. Няма нищо реално в тях. – опита отново младия Таргариен и вдигна ръце във въздуха, отчаяно. – Специални са, защото са и з м и с л е н и! Това са някакви приказки, които хората разказват на малките деца! – продължи още по-упорито, опитвайки се да влее малко здрав разум в красивата главица на близначката му.
- Не! Отказвам да участвам в това безумие! – не седна на пейката, но не откъсна сините си очи от тези на момичето. Облегна се на облегалката и скръсти ръце пред гърдите си, давайки ясно да се разбере, че не вярва да има нещо реално в цялата история. – Защо не си намериш приятели и не забравиш за цялата тази глупост?
avatar
Raven.

Posts : 1927
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by arsenia; on Пет Окт 06, 2017 8:35 am


Надяваше се всеки един момент Рейвън Таргариен да забрави, че е едно вечно сърдито и нацупено момче, и да започне да подскача ентусиазирано заедно с нея и да започне да се радва на всичко. Очакваше това всяка следваща секунда, но колкото повече от тях минаваха, толкова повече шанса това да се случи намаляваше. Намаляваше и дори изчезваше така бързо както драконите можеха да изпепелят цяло село. И въпреки това Арсения продължаваше да се надява, че това ще се случи. Искаше да се случи дори още сега. Един път брат `и да не  се държи толкова сериозно и да бъде лекомислен, и наивен като нея. Един път да  се „жертва”, за да  я зарадва. Само един път щеше да му е достатъчно, за да види колко по-хубаво беше нейното поведение от неговото. Нямаше нужда от цялата тази сериозност, когато света около тях имаше предостатъчно от нея. Точно и за това се нуждаеше от „една свежа глътка” в себе си. Вярно, че Арсения и сега беше такава, но много по-лесно щеше да `и бъде, ако Рейвън я подкрепи в това нейно начинание. Особено сега, когато толкова много се нуждаеше да я подкрепи в новата `и инициатива, която се наричаше..
„Да си намерим заедно еднорог веднага и да го гушкаме, и обичаме до края на света”.
Но това не се случваше. Ех, Рейвън, ех, толкова ли щеше да е трудно поне един път да реагираш различно? Това беше всичко, което искаше малката русокоска в момента, както и още сега като от нищото точно до тях да се появи огромен бял еднорог с златен рог и лъскави, и сребристи гриви. Двамата щяха веднага да го прегърнат, след като Арсения спре да пищи от радост. Щяха да се качат отгоре му и да го яхнат, показвайки го на всички, които от своя страна веднага щяха да започнат да им завиждат. Нямаше да се отлепят от него почти двадесет и четири часа в денонощието. И освен това самият Рейвън щеше да го заобича толкова много, че да се чуди сам на себе си, как по-рано не е осъзнал величествеността на тези животни като близначката му и щеше да `и каже за първи път до сега, че е била права за нещо. Тя от своя страна щеше да се засмее, да го запомни за вечни времена и винаги след това да му го напомня. Щяха да обикалят заедно седемте кралства, качени на него и да изживеят множество приключения. Беше измислила всеки един детайл. Картинката беше толкова красива и мила, че колкото повече се визуализираше в съзнанието `и, толкова по-голямо желание имаше да се случи възможно по-бързо. Но за жалост за сега имаше две сериозни пречки. Първата беше че все още еднорога не се беше появил магически до тях и втората беше дори по-трудно постижима. А именно да накара Рейвън да открие красотата на мечтата `и. Но знаеше че рано или късно щеше да го постигне.  Все пак и беше близнак. Бяпа едно цяло и винаги щяха да бъдат. И освен това нямаше къде скоро да `и избяга.
-Аз приемам реалният свят. Приемам че има както хора като нас, така и много магични създания като червени жрици, бели бродници, безлики хора, говорещи пеперуди. А сега и еднорози – отново наблегна на последната дума, защото все пак това беше най-основното в разговора им. –Добре де, Рейвън, наистина не мога да те разбера. Защо не искаш да погледнеш света от всеки ъгъл. А и защо след като има всичко, което ти изброих, както и дракони, защо да няма и еднорози? – Наисина `и беше интересно, какво ли щеше да `и отговори на този така важен и интересен въпрос. Ако и сега намереше как да се измъкне от него, наистина щеше да му го признае. Но и това щеше да означава, че трябваше да положи още по-големи усилия, за да му докаже че е права. Тази вероятност на този етап `и се струваше твърде малко възможна, но въпреки това знаеше още от сега, че ако трябва щеше да се мъчи дни или дори месеци наред, но щеше да успее, да го накара, да повярва в тях рано или късно.
-Отвори очите си, Рейв! Светът е много повече от черното и бялото, което виждаш. Има толкова много нюанси. Но бъде спокоен, аз ще те науча да ги виждаш! Да, наистина ще го направя и ще видиш че тези твои така наречени „измислици” са реалност – Знаеше че брат `и я познава достатъчно добре, за да знае че е способна да го направи. Поставеше ли си някаква цел обикновено или я изпълняваше докрай или се отказваше, намирайки си друго занимание. Но това никога не важеше за целите свързани с близнака `и. Те винаги бяха докарани до финалната точка.
-Но… - не можеше да повярва, че `и отказваше толкова категорично. Това веднага я натъжи и почти очите `и се напълниха със сълзи. Беше твърде емоционално малко момиченце. -…не можеш да ми откажеш… – каза по-скоро на себе си. Не, той наистина не можеше да го направи. Тъгата в очите `и се увеличаваше. Погледна го изненадано и тъжно, и преди да е продължила няколко сълзи се отрониха от очите `и. Винаги се натъжаваше, когато Рейвън с такава лекото убиваше ентусиазмът `и, но обикновено само се нацупваше, караше му се и после го забравяше. Но този път беше различно. Искаше това повече от всичко друго, за която му беше говорила преди това. –От кога си станал толкова жесток с мен? Аз просто искам да ти помогна и заедно да си намерим еднорози – измрънка сълзливо и продължи –И си имам приятели. Всички са ми приятели. А и имам теб, нали?

avatar
arsenia;
Targaryen
Targaryen

Posts : 563
Join date : 11.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by Raven. on Вто Окт 24, 2017 8:28 pm

***
avatar
Raven.

Posts : 1927
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by Raven. on Вто Окт 24, 2017 8:31 pm

Мразеше този ден. Така и не успя да разбере каквото му бе забавното да се обличаш като идиот (т.е официално) и да стоиш в зала препълнена от префърцунени хорица, които не познаваш. Но не . Майка му не можеше да пропусне възможността за поредното звездно събитие. И каква по-добра възможност от това да покани всичките си дружки на запоение от именния ден на децата ѝ. Още от преди седмица бе строила слугите в редичка пред себе си и като властна господарка бе започнала да раздава команди и да обсъжда с готвачките какво да бъде менюто. Разбира се, през този период бе променила хиляда пъти мнението си. Милите ѝ шивачки за седмица бяха сглобили цял нов гардероб и това само, защото не можеше да реши дали иска да е с лилава или червена рокля. Но истинската драма се разиграваше в кухнята, като обикновено. Последния път десет минути се бяха оказали същински ад за цялото домакинство..Накрая стресираната главна готвачка бе запратила черпака си по нея и я бе заплашила да напусне, ако не се разкара от кухнята му. Естествено, лейди Таргариен като уважаваща себе си дама бе извадила един от най-сърдите си погледи, а след това с снизхождение бе решила да пожали милата женица. Напускайки драматично помещението с великото си заявление, че ако нещо се обърка ще накара цялата прислуга да търси еднорози.

Това разбира се бе разбудило духовете в цялата къща. От където и да минеше, Рейвън дочуваше шепненето на слугите, които се оплакваха от любимата му сестричка.Някак си присъствието и ентусиазма ѝ през последните месеци се бе превърнало в същинско наказание за всички около нея. Не, че това ги спираше да я обичат и обожават. Но просто им идваше повече. Особено, когато малката русокоса фурия се появеше и започнеше да подскача около тях с приказните си небивалици и откачените си идеи. Накрая всички бяха започнали да мразят новото ѝ велико и напълно безсмислено начинание, което майка им продължаваше да поощрява.

Тази мисъл винаги караше Рейвън да се мръщи и да се чувства като единствения нормален член на семейството им. Беше  намразил небивалиците на близначката си още преди две години, когато някой идиот ѝ бе разказал онази абсурдна историйка за еднорози на сестра му. От тогава всичко се бе променило и момчето правеше всичко възможно да избягва любимата си русокоска. Не, че не я обичаше. Просто не можеше да си губи времето с безсмислени начинания. Не,  той имаше много по-важни задачи – като да учи, да тренира или да излиза с дъщерята на новите им съседи, която всъщност имаше прекрасни очи…Тъй де, схванахте мисълта.

Не искаше да е тук. Но баща му го бе измъкнал насила от библиотеката и сега младия Таргариен се бе облегнал на една стена и  със скръстени пред гърдите си ръце наблюдаваше случващото се около него. Бягащите около него персонал, като че ли още повече влошиха настроението му. Устните му се изпънаха в права линия, когато баща му мина покрай него и го погледна въпросително. Русокосият от своя страна реши да го игнорира и продължи да зяпа стълбите. Да, бе сякаш щеше да отиде до града, за да търси подарък на Арсения. Та, тя бе момиче. Щеше да бъде голям срам, ако някой го забележеше да търси розови дрънкулки и бижута. А и да…сестра му не бе нормална. Затова вместо да си губи времето с идиотщини, Рейв бе решил да ѝ подари нещо особено полезно.Всъщност, цели две неща. Но и за това не бе вложил особено мисъл.

Може би, дванадесет години не бяха достатъчно, за да превъзмогне нетърпимостта си към сладникави жестове. Или просто се опитваше да си върне на любимата си сестра за всичкия тормоз, на които го бе подложила през последните месеци.

А ето я и нея. Арсения. Момичето, което можеше да те забие в земята само със сладникавият си погледне и една единствена думичка. Дума, която всички в къщата бяха намразили още преди две години. Дума, която се появяваше непрекъснато в речна на русокосата и понякога бе споменавана повече от двеста пъти. Същата тази дума някак си бе успяла да завземе напълно съзнанието на момичето и тотално да го обсеби със съществуването си. Но напоследък нещата бяха станали толкова зле, че откриването на  онова нещо се бе превърнало във фикс идея. И нито една сила на този свят бе способна да попречи на стихийната енергия на близначката му и неоспоримия ѝ талант да се забърква в неприятности.

И докато мислите му се рееха в главата, а слугите продължаваха да подтичват около него, Арсения се приближи и застана пред него.Това ѝ действие го накара да му се иска да се бе скрил от целия свят днес. Но вече бе прекалено късно…

…И не му оставаше нищо друго, освен да стиска зъби и да се опитва да се прибори с ужасния характер на сестра си. Преди да ѝ даде възможност да му каже каквото и да е било, Рейв хвана близначката си за ръката и я задърпа към конюшните. Две минути по-късно я остави да зяпа новия си кон-еднорог. Идеята бе на родителите им и всеки път, когато погледнеш горкото животно, стомахът му се преобръщаше. Та, въпросния кон бе оборудван с бяло наметало, върху което бе сложено седлото, а на поводът му бе залепено нещо странно – смесица между тесто и шоколад, което би трябвало да мине за рог.
- Това е от нашите. – уведоми я сухо Рейв и след това набута в ръцете ѝ един малък калъф с нож. Изобщо не си бе направил труда да го опакова. А и според него това бе единственият смислен подарък днес. Все пак с непрестанния си ентусиазъм, Арсения все някога щеше да издразни грешните хора. И точно заради това бе толкова важно да се научи да се защитава.
- Е, нищо ли няма да кажеш? – попита я накрая Рейвън, пъхайки ръцете си в джобовете.
avatar
Raven.

Posts : 1927
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by arsenia; on Пет Окт 27, 2017 12:14 pm

Този ден щеше да бъде прекрасен. Знаеше го. Нямаше как да е различно. Ето дори слънцето грееше силно. Лъчите му осветяваха косата на русокоската, придавайки `и още по-златни нюанси с различни отблясъци, които само правеха малката Таргариен дори още по-чаровна, от колкото беше в действителност. Като истинско прелестно създание на някой от Старите и Новите Богове. Днес беше празник. Днес беше много повече от празник всъщност. Беше именният `и ден и знаеше че щом тя и нейния вечно сърдит любящ брат се бяха появили точно на този ден, това означаваше че няма нито един по-важен ден през годината. Естествено това я караше да се вълнува. Вълнуваше се не само от самият празник, но и от това какви ли подаръци щеше да получи. Очакваше да са много и всеки следващ да е по-хубав от предишния. Естествено най-вече очакваше да получи най-после своя така желан еднорог. Вече си го беше заслужила многократно. Казваха `и „Арсения, мила, бъди търпелива и ще получиш всичко, което искаш”. Е, тя беше такава, цели няколко години. Така че може би вече беше време Боговоте да се смилят над малката `и невинна душичка и най-после да `и го дадат. Оставаше само да почака дали наистина ще ше случи.
Обикаляше нетърпеливо и въодушевено наоколо. Обичаше всички тези приготовления. Обичаше този ден. Обичаше всичко, което можеше да получи днес. Беше готова за всичко. Сърцето `и отдавна беше загубило търпението си, но радостта от него, бликаше като река, която се кани всеки един момент да прелее и да залее всичко наоколо. Не искаше да разваля „голямата изненада”, която я чакаше. Не искаше и предварително да дава подаръка на брат си, въпреки че го беше направила още преди седмици. Искаше да види изражението му, когато го получи. Но първо искаше да получи всички свои подаръци. Като типично малко разглезено момиченце искаше първо да зарадва себе си, а после и него. Защото този път се беше постарала много повече. Нещо `и подсказваше, че трябва да го направи, а и искаше да го види поне един път не толкова нацупен и сърдит, колкото беше напоследък.
Продължаваше радостно да се разхожда наоколо. Наблюдаваше всичко с ентусиазъм. Искаше да намери и Рейвън, защото още не бе имала възможността да му честити все едно се беше опитвал да се скрие от нея още от сутринта, не че нямаше причина да го прави, защото обикновено именно на този ден Арсения го събуждаше още в ранни зори, скачайки отгоре му, пеейки му някакви странни песни и обяснявайки му, колко велик е този ден и как поне днес той трябва да кипи от енергия и от усмивки. Всеки негов опит да се измъкне от схватката `и беше неуспешен, дори тези, в които се опитваше да се скрие още повече под завивката. Всеки път, но ето че днес беше успял да напуши „красивата им традиция” и това не `и се нравеше особено, но знаеше че сигурно е имал основателна причина и после ще `и се реваншира с нещо. Нямаше как да не го направи. И докато го търсеше най-неочаквано попадно именно на брат си. Тъкмо щеше да му каже, че не е трябвало да разваля „традицията им”, но точно този ден няма да му се сърди, той я задърпа нанякъде без да `и дава възможност да каже каквото `и да  е било.
И тогава видя изненада си. В представите `и това се развиваше по съвсем различен начин. Всичко започваше с това как Рейвън с една широка усмивка идва при нея и `и казва: „Арси, имам много специална изненада за теб”. Тогава изведнъж пред нея се появява най-прекрасното животно на света. Точно като излязло от мечтите `и. Бяло, величествено, с бял рог и дълга копринено мека бяло-руса грива. Дори беше измислила и две имена за него. Щеше да го кръсти или Рейчквис, естествено на любимия си брат, или Арейкон, което беше смесица от неговото и нейното име и думичката „кон”. Щеше да бъде перфектно! Дори повече от перфектно. Най-хубавият момент в целият `и живот.
Но вместо този идеален момент пред очите `и имаше някаква странна гледка, която не я радваше по абсолютно никакъв начин. Погледна и какво `и набута Рейв в ръцете. Нож. Отново нещо, което не `и харесваше. Сините `и очи продължиха да се вглеждат в „съществото” пред нея. Колкото повече го правеше, толкова повече не го харесваше. –Какво е това? – по едно време най-после успя да каже нещо. Беше толкова смаяна от недодяланата изненада, че дори не можеше да промълви и думичка известно време. –Това е някаква твоя шега нали? Не е истинска част от подаръците ми. Това е ужасно подобие на еднорог – Дори не беше виждала такъв в действителност, но сърцето `и знаеше че това няма нищо общо с него. Приближи се към животното и със свободната си ръка махна това „нещо”, което имаше на главата си. –Виждаш ли? Нищо общо нямат. – обърна се отново към него и все толкова недоволно продължи: –И за какво ми е нож? Най-много да се нараня с него. – Въздъхна продължително. Тишината временно обхавана целият въздух наоколо. Но след малко русокоската продължи в същия тон: -Нищо от това не ми харесва… -но тогава изведнъж се развесели и прегръщайки Рейвън ентусиазирано добави -…но след тази твоя шега, чакам с още по-голямо нетърпение подърците си. Хайде, Рейв, покажи ми ги, че не мога да издържам повече.

avatar
arsenia;
Targaryen
Targaryen

Posts : 563
Join date : 11.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by Raven. on Нед Ное 05, 2017 12:16 am

Завъртя очи, а след това се облегна на близката стена, скръствайки ръцете си пред гърдите. Устните му се бяха изпънали в права линия и толкова силно се притискаха една в друга, че бяха станали напълно бели. Гледаше настрани, правейки се, че отсрещната стена е изключително интересна и заслужава вниманието му. Дори започна да брой колко трески се подават от дървените греди и да си отбелязва колко неравномерно не нанесена боята. Но в същото време наблюдаваше с крайчетата на очите си как сестра му изнервено се върти около коня и подскача от време на време. Перфектната ѝ усмивка бе леко помръкнала, а очите ѝ блестяха заплашително. За секунда дори му заприлича на по-младото копие на майка им. Нейните очи също започваха да горят заплашително всеки път, когато някое от децата ѝ нарушеше нормите на приличие и направеше някой гаф, който да я злепостави пред обществото. За Лейди Таргариен най-големият ужас бе да бъде изложена пред великите си приятели. Може би точно заради това продължаваше да окуражава Арсения, че еднорози съществуват и ѝ позволяваше да замъква някой от прислугата на небивалите си походи. Поне така я държеше по-далеч от града и любопитните погледи на висшето общество. Но от друга страна…близначката му бе истинска фурия и рано или късно подхода на родителите им щеше да се обърне срещу тях.

- Арсения… - гласът му бе рязък и студен. Не искаше да си довършва мисълта си, защото изключително много мразеше да се кара с близначката си. Особено на този ден. Денят, който мразеше от дъното на душата си и би дал всичко , за да потъне в дън земя. Същия ден, който още от сутринта караше вътрешностите му да се прививат и гърчат, все едно някой му бе сервирал вместо чай отрова.

Русокосата дори не си направи труда да го погледне. Вместо това продължи да обикаля коня и да го побутва леко с малките си нежни ръчички. Все едно очакваше всичко това да се окаже една голяма шега и всеки момент да се появи пушек, който да ѝ донесе така желания еднорог. Разбира се, това нямаше как да се случи. Защото родителите ѝ изобщо не взимаха несериозно този неин копнеж. Вместо това майка им бе накарала още миналата седмица прислугата да измислят как да превърнат горкото животно в еднорог, надявайки се да заблуди малката си дъщеря и най-накрая да престане да мрънка.

При този спомен, Рейвън изсумтя и без да му пука на свой ред погледна укорително сестра си. Не я разбираше. Толкова ли бе трудно поне веднъж да реагира нормално? Но от друга страна – какво ли по дяволите бе очаквал от нея? Да се усмихне и да му благодари за усилията, които бе положил? Все пак трябваше да оцени жеста му. Момчето можеше изобщо да не ѝ подари нищо, а вместо това се разделяше с един от ножовете, които заемаха почетно място в колекцията му. Дори имаше намерение да я научи да си служи с него. Но след цялото това мрънкане, изобщо нямаше да се занимава.

- Какво против конете имаш пък сега? А и да знаеш родителите ни колко дълго време ти го избираха… Майка дори изпусна събирането с приятелките си, за да ти го избере. – опита се да звучи незаинтересувано, но всъщност целият този шум покрай този имен ден вече му идваше в повече. За секунда му се прииска да успее да преодолее големите тъжни очи на близначката си и да намери силите си, за да я укори за ужасното поведение. Да й се скара заради лекомислието ѝ и досадната мания за еднорози. Да я свали на земята, където нямаше място за приказки и животът си течеше с пълна сила. Прехапа устната си, за да се възпре да каже още нещо. Защото въпреки че изключително много се дразнеше, също толкова силно обичаше Арсения.

- И от къде знаеш как изглеждат еднорозите като първо – те не съществуват и второ – никога не си виждала такъв? – попита я след секунда Рейвън и взе ножът от ръцете ѝ. Извади го от ножницата, показвайки ѝ го, а след това отново го прибра. – Пък и това е изключително полезен подарък. С навика ти да се забъркваш в неприятности, ти трябва нещо, с което да се защитаваш. – вдигна небрежно рамена и тикна отново подаръка си в ръцете на сестра си. Изобщо не се интересуваше, че не бе това, което искаше. За него винаги безопасността ѝ щеше да бъде на първо място и каквото и да му струваше щеше да я накара да го разбере. Все пак тя бе единствената му сестра и момчето щеше да се погрижи да убие бавно и мъчително всеки нещастник, които се опита да я нарани.

- Защо не отидеш в залата? Сигурен съм, че там ще има достатъчно неща, с които да се забавляваш…- за секунда отвърна на прегръдката на близначката си, а след това я избута и оправи дрехите си. Все пак той бе момче, не можеше да позволи на русокосата да развали реномето му с такива сладникави глупости.
avatar
Raven.

Posts : 1927
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by arsenia; on Чет Ное 09, 2017 5:51 pm

Погледна отново към клетото животно, което бяха превърнали в пълно посмесище. Колкото повече го гледаше, толкова повече се дразнеше. Тя не беше поискала бледо копие на еднорог. Тя искаше истински такъв. Толкова ли беше трудно за брат `и, майка им и баща им, да я разберат един единствен път и да `и дадат подаръка на мечтите `и. Бяха съсипали с всичко това прекрасната идеализирана представа която имаше за този момент. Само за няколко секунди. Но въпреки това позитизмът на Арсения Таргариен, граничещ с маниакалност в много случей, отново се беше активизирал. Знаеше че не може това да е всичко. Това не можеше да е голямата изненада за именния `и ден. Не и когато тя беше приготвила нещо невероятно от своя страна.
-Нямам нищо против конете, Рейв. Знаеш че много ги обичам. Но и ти знаеш че това няма как да ми хареса. Искам истински еднорог, който да кръстя на теб. А не сладко нацапотено конче, което ме гледа с тези тъжни очи, защото и аз и ти да бяхме на негово място и да изглеждахме така, щяхме да гледаме по същия начин. – Усмихна му се едва забележимо. А след това доближи отново бедното животинче. Макар и трудно, защото беше слабичка, ниска и с кашкавалени малки ръчички, успя да махне цялата му „подаръчна дегизировка” и да го освободи. Това мигновено накара животинчето да върне блясъка в очите си и да я погледне доволно, радостно и щастливо. Точно такова каквото винаги трябваше да е. –Така вече е много по-добре, не мислиш ли? - Действията `и може би изненадаха Рейвън, защото той продължи да я гледа с типичния негов поглед, все едно отново върши нещо нередно и се забърква в някаква глупост, докато търси начин, как да сбъдне мечтите си. Дори не `и помогна, въпреки че всичко щеше да стане много по-лесно, ако го беше направил. – Може да не съм го виждала, но и сърцето ми казва че двете нямат нищо олщо помежду си. Знаеш че аз вярвам най-вече на тези свои чувства. А щом те ми казват това, значи горкото конче не е така мечтания от мен еднорог.
Погледна отново ножът, който `и беше набутал в ръцете. Все толкова не `и допадаше. Не обичаше оръжията, но все пак се насили да се усмихне, поглеждайки към близнака си. –Знаеш че не обичам оръжията и това не е най-мечтания от мен подарък, Рейв, но все пак… благодаря – прегърна го отново. Дори още по-силно. Той отново я изблъска след няколко секунди, но и може би беше за добро, защото иначе най-вероятно русокоската щеше да забрави да се отлепи от него. Нялко пъти вече `и се беше случвало. -Ще отида, но първо ще ти покажа моята изненада, щом ти ще ме караш да чакам още, за да видя тези предвидени за мен
Русокоската се развълнува. Хвана брат си за ръката и го помъкна обратно вътре. Както винаги той се дърпаше, но това не я спираше. От време на време го поглеждаше с онази нейна усмивка, която му казваше „още малко и ще видиш какво съм ти подготвила”. Това обикновено сигурно го плашеше. Може би дори и сега се чувстваше така, но точно днес трябваше да `и прости за всичко. Точно така както тя макар и с неухота се беше зарадвала на подаръка му. Не след дълго го замъкна в стаята си. Накара го да седне на един стол. –Затвори си очите за малко.. наистина не гледай – радостта и ентусиазма направо извираха от всяка една нейна малка клетка. Помаха няколко пъти пред очите на брат си, за да провери дали все пак както винаги не прави точно обратното на това, което го е помолила. Когато се увери че не е така или поне се преструва много добре, че не го прави, русокоската отиде до един скрин и от него извъди своя подарък. Никога нямаше да намери нещо по-прекрасно от това.
Представляваше гоблен, на който собственоръчно русокоската беше избродирала герба на Таргериен. Той стоеше някак като фон, а на преден план, беше основната изненада. Беше се опитала максимално да направи „портрет” на брат си, които наистина много си приличаха. Дори беше успяла да докара до последният детайл нацупеното му изражение. До него имаше един лък и един нож, защото знаеше че си пада по тях. А от другата страна имаше бяла птица, която имаше нейните сини очи и няколко златисти пера. Това беше самата тя, която винаги кръжеше около него, макар и той често да не `и обръщаше почти никакво внимание. А до нея имаше естествено…. един малък бял еднорог, точно така както си го беше представяла и както сърцето `и знаеше че изглеждат – снежно бял, златисти отенъци на гривата му, златен рог. Искаше `и се да направи и една дъга, но не се връзваше с трудния фон, който беше изработила, затова макар и с нежелание се отказа от тази си идея. Беше си играла да прави всичко това всеки ден в продължение на няколко месеца и знаеше колко уникален подарък беше направила.
Приближи се до брат си. Сладко и лигаво го прегърна и му тикна своята изненада в ръцете. –Честит имен ден и на теб, Рейв – и преди изобщо да му е дала шанса да разгледа какво му е дала, го прегърна дори още по-силно и ентусиазирано. Нямаше търпение да види реакцията му.


avatar
arsenia;
Targaryen
Targaryen

Posts : 563
Join date : 11.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by Raven. on Пет Ное 10, 2017 10:11 pm

Знаеше си, че цялата тази глупост нямаше да свърши работа! Беше им го казал. Хиляди пъти. Но любимите им родитиле бяха предпочели да го игнорират и да продължат с идеята за великият подарък на Арсения. Дори сладката им майчица го бе погледнала огорчено и бе заявила през зъби, че убива ентусиазма ѝ. След това типично в свой стил, лейди Таргариен му бе изнесла едно часова лекция как близначката му щяла да остане смаяна от коня-еднорог и да влезе най-накрая релси. Да престане с маниашките си изпълнения и най-накрая да започне да бъде средностатистическо скучно благородническо девойче, което се интересува единствено от косата си и последните клюки. Дори през цялото време, докато говореше майка им бе толкова убедена в правотата си, че дори не го остави да каже една думичка. Вместо това продължи да си води монолога и да му обяснява надълго и нашироко как слугите щели да преобразят нещастното животинче и да изпълнят мечтите на малката му сестричка. Десет минути по-късно, баща им се бе появил и някак си се бе вързал на игричките на жена си. И така Рейв се бе оказал притиснат в стената от двама слепи ентусиасти, които  очевидно си мислеха, че всичко в живота се решава с малко дегизировка и сребърен прашец.

Русокосият изобщо не смееше да пристъпи към нещастния кон. Животното гледаше близначката му с големите си тъжни очи и неспокойно пристъпваше от крак на крак, опитвайки се да се отдалечи максимално далеч от тях. Не, че някой би го винил. Особено след сутрешното изпълнение на прислугата, когато двама яки мъжаги се бяха опитали да напръскат нещастното конче с брокат и някакви странни розови частици. Естествено, не им се бе получило особено и затова планът се бе променил в крачка. Накрая, малко недоволна, но Лейди Таргариен се бе задоволила с безумното изпълнение на еднорога, лепнат на главата на животното.  

- Не знам, защо винаги се оплакваш на мен, Арсения. – немощно замахна с ръка към новият домашен любимец на сестра му и нацупи устни. Напоследък му бе станало навик. Особено, когато се намираше в компанията на любимата му сестра.  – Много добре знаеш, че всичко това бе идея на майка и щом си толкова недоволна отиди да ѝ обясниш защо не трябва да ти подарява „тъжни нацапотени кончета” – въздъхна Рейвън и прокара изнервено пръстите си през косата си, разрошвайки я. Хубавата новина бе, че сестра му никога нямаше да се докопа до еднорог и нямаше да му се наложи да търпи факта, че ще го кръсти на него. А и Арси имаше ужасен вкус за имена. Кой знае какво небивало име щеше да си хареса.

Погледна я с любимия си поглед, който пазеше специално за нея – неодобрителен и отегчен, а в очите му дори можеше да се види насмешката, която изпитваше към идеята за еднорози. Но въпреки това за един дълъг период от време не каза нищо. Просто я остави да освободи коня от небивалата украса, а след това го прибра в конюшнята му, потупвайки го леко по шията. Сякаш се отпиваше да му се извини за лудото си семейство и за отношението до момента.

– И може би това ти е проблема, Арси. Тези твой чувства няма да те доведат до никъде.  Вероятно трябва да ограничиш малко желанието си за еднорог…- останалата част от мисълта му остана недоизказана. Но не се и съмняваше, че сестра му ще го разбере. Както всеки път. Имаше намерение да започне да ѝ обяснява колко с интересни неща може да си губи времето, когато девойчето го прегърна рязко и след това дори му благодари. Беше прекалено шокиран, за да може да ѝ отговори адекватно, но и тя не му даде много време, за да се окопити. Вместо това го хвана за ръката и го замъкна нанякъде.

Разбира се, това като всеки път бе сигурна формула за чист и неподправен ужас. Не, че Рейвън като истински мъж би си признал този факт. Това, което го дразнеше най-много не бе неприятностите, в които  щеше да го забърка близначката му, а розовите и сладникави глупости, за които не преставаше да бръщолеви през цялото време. Всяка втора дума бе свързана с еднорог или как искала да притежава такъв. И това го побъркваше!

Затвори очите си за секунда, защото просто искаше най-накрая да се приключи с този отвратителен ден. Рейв бе може би единствения човек, които с неприкрита страст мразеше именният си ден. До толкова, че би се съгласил на всичко с Арсения само, за да го остави намира. Но от друга страна не можеше да не си признае, че подаръкът на сестра му е красив. Очевидно русокосата лудетина имаше истински талант с бродирането. И кой по дяволите би повярвал, че близначката му прави нещо друго освен да преследва несъществуващи еднорози по цял ден.

- Благодаря ти, Арсения. – любезно отвърна русокосият и отвърна за секунда на прегръдката на сестра си. След това типично в негов стил я избута от себе си и погледна отново към подаръка си. Бе малко нетрадиционен подарък за момче, а и имаше розово и еднорог на картината. Но трябваше да оцени факта, че не му бе подарила някое сладко намацотено в розово животинче, което да се опита да пробута за митично същество. – Красиво е. Може би трябва повече време да отделяш на този твой талант.
avatar
Raven.

Posts : 1927
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there can be no better companion than a brother, there can be no better friend than a sister

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите