Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


You know I act like it doesn't hurt, no. You know the fact. You drag me in your dirt, oh. Like it doesn't hurt, no.

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: You know I act like it doesn't hurt, no. You know the fact. You drag me in your dirt, oh. Like it doesn't hurt, no.

Писане by unnamed. on Вто Сеп 26, 2017 5:14 pm



Let me be your 'leccy meter and I'll never run out

Устните му се притискаха в нейните.

And let me be the portable heater that you'll get cold without

Дъхът ѝ спираше по-често от колкото сърцето ѝ забравяше да тупти.

I wanna be your setting lotion.. I wanna be
Hold your hair in deep devotion
At least as deep as the Pacific Ocean
I wanna be yours..


Тялото ѝ трепваше всеки път щом Зейл докоснеше кожата ѝ, оставяйки след себе си следи, които ѝ приличаха на обгорени рани. Огънят в нея се опитваше да излезе, дори и да му костваше да я обгори. Не можеше да определи дали е щастлива, но едно знаеше със сигурност - искаше го. И го имаше. Всяка частица от него ѝ принадлежеше, той ѝ принадлежеше и можеше да контролира всичко: от движенията му до чистотата на дишането му. Пръстите ѝ се плъзнаха по гърбът му, а след това по гърдите му обхождайки всяка рана, всеки белек и се опитваше да отнеме част от болката му била тя минала или сегашна. Придърваше го към себе си в опит да го предпази, от всичко, от самият него дори. Не желаеше той да страда..

До толкова се бяха вкопчили един в друг, че когато някаква метална чаша съборена от вятъра издрънча и двамата се сепнаха, но когато разбраха какво се бе случило прихнаха в смях.

- Може би е по-добре да влезем вътре преди някой да види знаменитото ви дупе, капитан Сторм. - изкиска се Дреда и се наведе да вземе дрехите си, но само за да затича към каютата си, следвана от Зейл.

Затваряйки вратата след себе си, бяха останали само те и страстта по между им. Нахвърлиха се един друг, сливайки устните си.

- До къде бяхме стигнали?[/] -прошепна Зейл и с едно рязко движение я завъртя с гръб към него бутайки я към леглото.

Измести косата ѝ от едната ѝ страда и откри гърба ѝ. Много от тънките белези все още се подвизава, но той обърна внимание на всеки един от тях, дарявайки го с целувка, миг преди да проникне отново в нея. Дреда изръмжа и стисна в юмрук чаршафа. Дишането ѝ зачести и дори не разбра кога тихи стонове запопнаха да се изкопчват от гърдите ѝ. Всякакви мисли изчезнаха, всякакви съмнения и недоверие. Бяха просто те, без задни мисли, без омраза или пренебрежение излагащи болката си на яве и позволявайки един другиму да лекуват черните си, засъхнали души.

[b]
Secrets I have held in my heart
Are harder to hide than I thought
Maybe I just wanna be yours
I wanna be yours, I wanna be yours
Wanna be yours, wanna be yours, wanna be yours


Зейл заспа по изгрев слънце притиснат до гърдите ѝ, докато Дреда си играеше с косата му. За нейно съжаление не можа да заспи, но пък слънчевата светлина така приятно галеше лицето му, че не можеше да откъсне поглед от него. Всичко беше толкова приятно и ужасяващо едновременно. Смесица от чувство за вина и еуфория се бореха в нея, но най-накрая едното от тях победи.

Изправи се бавно без да събужда спящия мъж до себе си и започна да се облича. Какво, по дяволите, бе направила? Как бе позволила това да се случи? И като по поръчка споменът от снощните ласки си направиха голямо място в съзнанието ѝ. Помисли си какво би се случило ако Регарон беше още жив. Щеше ли да му каже? Или щеше да отнесе тази тайна в гроба? Беше ли способна да живее с Регарон знаейки какво бе сторила зад гърбът му? Можеше ли самата тя да си прости, че бе предала принципите си и си бе легнала с.. Един от тях?

В този момент горе на палубата започна да се случва нещо, мнозина от екипажа крещяха силно една и съща дума.

“Земя.”


avatar
unnamed.
Others
Others

Posts : 88
Join date : 23.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: You know I act like it doesn't hurt, no. You know the fact. You drag me in your dirt, oh. Like it doesn't hurt, no.

Писане by Zayle Storm on Чет Сеп 28, 2017 2:12 pm

- Капитане.
Беше изтръгнат от съня си от неправилния глас. Смръщи се и първото нещо, което фокусира, бе задъхания Кайден, показващ се от вратата на капитанската каюта.
- Стигнахме.
Мъжът в леглото се изправи рязко и погледна намачканите завивки, в които би трябвало да лежеше Етелдреда. Но тя не беше тук, разбира се.
Облече се бързо, гледайки към леглото и виждайки в съзнанието си моменти от снощи. Имаше чувството, че още усеща трепета по върховете на пръстите си от докосването на нейната кожа. Усещането беше различно. Всичко беше различно с нея. Не можеше да си обясни какво го караше да се чувства така и не можеше да проумее защо съзнанието му бе обсебено от мисълта да е постоянно край нея, да я пита как е и да се опитва да се държи добре.

She's a silver lining
Lone ranger riding
Through an open space
In my mind when she's not right there beside me


Последните няколко дни си мислеше, че е погълнат от чувство за вина. Но мъничък вътрешен глас му нашепваше, че това не беше присъщо за него. Да, съжаляваше за стореното и бе наясно, че никой не заслужаваше нещата, които се бяха случили на дотракската принцеса. Въпреки това Зейл се познаваше достатъчно, за да знае, че чувството му за вина не бе толкова силно, за да го кара да иска вниманието на жена толкова силно, да се старае тя да се чувства добре и да...

I go crazy 'cause here isn't where I wanna be
And satisfaction feels like a distant memory
And I can't help myself,
All I wanna hear her say is "Are you mine?"


Щом се качи на палубата пред очите му се разкриха стените и кулите на Пентос. Навлизаха в залива и екипажът щъкаше по палубата в подготовка за акостиране. Сторм огледа кораба и фокусира Дреда. Беше застанала най-отпред и се взираше в извисяващия се град.
Пиратът раздаде няколко заповеди, пристъпвайки в права линия право към къдрокосата. Имаше десетина метра между тях, а му се струваше по-далечна и от вчера.

Well, are you mine?

Пред погледа му изникна Грег, който го попита нещо. Зейл му отговори. Нямаше значение какво беше то в момента. Отново погледна към носа, където до преди секунда стоеше Дреда. Сега я нямаше.
Капитанът се огледа, но в лудницата по палубата не я видя в първия момент. Сбърчи вежди. Кхалаки Етелдреда. В Есос тя имаше семейство. Няколко пъти му беше казала, че всичко, което иска, бе да се върне у дома...

(or just mine tonight?)

Беше малко ядосан и това допълнително объркваше собствените му мисли. Опитваше да се съсредоточи върху работата, но не можеше да се разсее от мислите. За снощи. За устните й. За нея.
Подхлъзна се на едно мокро място на палубата и изпсува. Беше прецакан.

Are you mine?
avatar
Zayle Storm
Stark - courts
Stark - courts

Posts : 190
Join date : 01.09.2017
Location : between Westeros and Essos

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите