Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


Do you feel like a young god? You know the two of us are just young gods. And we'll be flying through the streets with the people underneath and they're running.

Go down

Do you feel like a young god? You know the two of us are just young gods. And we'll be flying through the streets with the people underneath and they're running.

Писане by Elbert Arryn. on Вто Авг 15, 2017 2:51 pm

Врагове на Север. Врагове на Юг. Врагове на Запад. А на Изток в пъти повече. Седем кралства под една корона и все пак във Вестерос продължаваха да вилнеят конфликти породени от лични обиди и наранена гордост. Неща, които никога не трябва да застават над сигурността на народа. Но ето, че повечето лордове правеха именно това. Оголваха зъби един срещу друг, скандираха девизите на славните си родове, лъскаха и остреха оръжията си до перфектност с цел да покажат, че не се шегуват. И за какво? В повечето случаи алчност, в останалите случаи заради жена. Нима целта на Егон Завоевателя не е била именно да прекрати това? Да спре перченето на крале и заплахите, ехтящи из земите. В Долината, в Севера, в Предела и Бурните земи та чак до Дорн и обратно. В това вярваше Елберт. С тези истории бе израснал. И не само той. Ала той никога нямаше да постави собственото благополучие и личните си вендети пред сигурността на народа, над когото лично полага грижи от името на краля.
- Лорд Арин.
Сините му очи се впиха във викача. Лицето му придоби по-меки черти, изтръгнато от дълбините на мислите му. Седеше спокойно на трона в залата на Орлово гнездо доскоро вгледан в лунните порти. Пръстите му изхрущяха леко върху наболата брада преди да направи знак на служителя да продължи да говори. Щом го търсеха без известието на гарван, то значи ставаше въпрос за Долината или пряко за Хелена. Но тя от дни бе при синът им и отказваше да го остави след тежката треска, през която бе преминал Джаспър.
- Лорд Ройс е тук.
По лицето му пробягна съвсем лека усмивка преди да се облегне удобно назад и да въздъхне облекчено. Беше пратил вест на Амир преди няколко дни, че желае да се срещнат. Беше се научил да усеща прииждащите бури и в момента всяка част от съществото му крещеше, че континентът скоро щеше да се изправи пред нови трудности. И както предния път, така и сега Арин не възнамеряваше да взема участие в лудостта на шепа крале. Ала ако беше прав то земите му, народът му, семейството му щяха да се озоват по средата на сблъсъка, а Долината щеше да се превърне в бойното поле на поредната битка между Севера и Юга.
- Нека влезе, Родрик. Благодаря. – махна вяло към прислугата и отново впери поглед в лунните порти.
Имаше нужда от най-доверените си мъже сега повече от всякога. Имаше нужда рицарите на Долината да останат единни независимо какво. Имаше нужда да посрещне всеки удар независимо от кой фронт щеше да долети. И ако се наложеше, щеше да направи нужното не за благото на Седемте кралства, а за благото на Долината. Тези земи му бяха оставени от предците, пазени толкова векове, попили толкова кръв и сълзи. И дори никога да не бе копнял за титлата лорд на Орлово гнездо, гарант на Изтока, Елберт Арин вярваше, че чумата е пощадила него с причина. Може би не бе най-добрия господар, който тези земи са виждали. Може би не още. Но едно бе сигурно – нямаше да ги предаде. Нямаше да извърне глава, нито да подвие коляно толкова лесно. Не и сега, когато започваше да намира своя път. Път, който споделяше с Хелена и Джаспър. Не и сега, когато усещаше, че не случайно седеше на този трон.
- Амир.
Името на лорда отекна в просторната зала, а в очите на Елберт проблеснаха светлосини искри, когато Ройс пристъпи вътре. Изправи се от трона и слезе пъргаво, но все пак сдържано по стълбите, за да го посрещне. Топлата прегръдка трая кратко преди Елберт да го потупа по рамото и да му направи знак да седнат на креслото, което по принцип бе предоставено за придворните личности. Две девойки вече ги очакваха смирено до масичката. Едната държеше кана с ейл в ръцете си, а другата поднос с гореща вода.
- Мисля, че няма да пием чай в този тъй топъл ден. – отбеляза развеселено, след като се отпусна на меката мебел и направи знак на прислугата да остави чайника встрани. – Благодаря, лейди Амара. А сега... Обърна се и погледна към скъпия си гост. – Надявам се пътуването ти да е било леко. Първото ми намерение бе да дойда лично, но синът ми се разболя тежко и не можех да го оставя дори единствено с майка му тук. Сигурен съм, че си чул летящите слухове, на които не искам да повярвам. Но затова те повиках. При други обстоятелства бих се посъветвал със Севера, но в момента Старк не заслужават уважението към тях, което ми бе насадено като дете. Вярно ли е, че дорнците отново са изпълзели от дупката си?
avatar
Elbert Arryn.
Arryn
Arryn

Posts : 216
Join date : 19.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите