Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


Don't buy me a drink, I make my money Don't touch my weave, don't call me "honey"

Предишната тема Следващата тема Go down

Don't buy me a drink, I make my money Don't touch my weave, don't call me "honey"

Писане by Anna Flinth on Съб Авг 05, 2017 12:10 pm


Anna Flint - twenty seven years old
nobel (Flint are vassals of house Martell)
FC: Gemma Arterton

Анна си вярваше прекалено много, упорстваше, беше леко надменна. Не смяташе, че има основание, за високия си поглед над другите, но вярваше, че хората те приемат такъв, какъвто се покажеш сам и за да те приемат за важен, смел човек, трябва да ходиш, говориш и действаш като такъв, а по-нежната част от себе си просто можеш да скриеш, за да я позлваш когато ти потрябва. Беше мъжки свят, а тя беше жена, която нямаше представа как да се отбраня, нито да плува, нито да търгува, да пие и всичко останало, което по-войнствените жени знаеха. Не се бореше за равенство, а за сериозно отношение. Нямаше амбиции да стане велика, да заграби повече власт, а да бъде успешна в това, което започва, независимо дали целта е голяма или малка. Обичаше изкуствата. Картините ѝ бяха наистина възхитителни. Свиреше прекрасно на всякакви музикални инструменти. Танцуваше с грация. Умееше да готви, нещо, което повечето аристократи с лични готвачи не можеха. Изпитва страх от всякакви водни басейни. Предпочита да е здраво стъпила на земята. Ценеше високо интелигентността, книгите и това, което можеш да научиш от историите на хората.

Младата жена влезе с почти бясна крачка в залата, а това предизвика погледите на шепата хора събрали се около дългата маса.
- Напуснете! - нареди така сякаш бе господарка на този дом. Някога бе тичала по коридорите, играеше на точно тази маса. Това беше неин дом, въпреки, че не тя седеше на чело.
Обърканите погледи се откъснаха от нахълталата и се обърнаха към най-възрастния, седятщ на централното място и не знаеха какво да правят.
- Не ме ли чухте! Навън! - решително пристъпи напред. Този път мъжете не отклониха поглед, за да видят реакцията на възрастния, а бавно и с недоумение станаха от местата си. До минути залата беше напълно празна. Анна се зае мястото си до възрастния, облегна се удобно на стола и отпусна ръце на лакътниците.
- Реших да се прибера вкъщи. - заяви изправяйки настойчив поглед пред неговия. Мъжът стоеше все така непоклатим, криещ емоциите си, ако въобще имаше такива, дълбоко в себе си. Студенината му караше кожата ѝ да настръхва, а тишината, която тънеше помежду им я смущаваше все повече и повече.
- Аз те изгоних, Ан. - дрезгавия му глас прекъсна тишината и тя почти подскочи на мястото си от неочаквания говор.
- Сама си тръгнах, дядо.
- Омъжи се за някакъв си богаташ. Аз не получих нищо от това.
- направи знак на една от слугините си да му донесе чаша и вино, а след като получи напитката отпи глътка и отново впи студения си поглед във внучката си.
- Той беше добър човек. - запротестира жената надигайки се леко от мястот си. Личеше си напрежението в тялото ѝ. Въпреки че звучеше така сякаш заповядва, всъщност това беше молба. Отачено молене в краката на единственото ѝ семейство освен сина ѝ.
- Беше на петдесет и четири, дебел и без грам амбиция за просперитет. Да не говорим сляпата му вяра на короната и на Мартел. - гласът му беше все така спокоен сякаш разказваше приказка за лека нощ.
- Беше повече мъж отколкото ти някога ще бъдеш, дядо! - гнева се надигаше в гърдите ѝ и сви нежно ръце в юмруци, за да се овладее. Уви, този жест не остана незабелязан от възрастния. Трябваше му само това, за да знае, че този разговор вече е спечелен от него.
- И все пак се опита да те удави, нали? Накара те да се грижиш за глупавото му копеле и всичко, което ти остави са дългове. Интересено определение за мъж имаш, миличка. - познаваше я изключително добре. Отрасна пред очите му. Беше си същата Анна каквото бе била винаги. Заявяваше претенции дори да нямаше нищо, което може да му предложи и вместо да идва на крака, з ада му иска прошка за това, че го направи за посмешище пред хората му, му заповядваше сякаш беше нещо повече от дъщеря на сина му. Не бе бил особено мил към сина си, нямаше да бъде и с нея.
- Случват се такива неща. Бром се е превърнал в прекрасно момче, което искаш или не, ще наследи всичко, което притежаваш ти, но откъде ще знаеш, след като дори не го погледна. Кажи на слугите да ни приготвят стаите. - изправи се готова да си тръгне.
- Довела си го тук? Това глупаво момче? В моя дом? - започна да се смее от сърце. Само един дребен жест на ръката му и стражите хванаха момичето за ръцете и я накараха да падне на колене на земята.
- Какво печеля аз ако върна теб и проклетия ти характер под покрива си? Какво можеш да ми предложиш? - изправи се възрастния мъж и се приближи към внучка си.
- Не е нужно да ти предлагам нещо. - изсъска срещу него, а на лицето му се появи самодоволна усмивка.
- Нямаш нищо, нали? Нямаш пари, нито земи. Глупачка! Добре. - завъртя се на пети и тръгна отново към мястото си, а стражите пуснаха момичето - Искам теб. Ще ми дадеш да отговоарям от твое име. Ще правя каквото пожелая с теб, ако искам ще те продам като робиня, ще те дам на кучетата, каквото реша. Същото важи и за момчето. И знаеш, че това е страхотна сделка за теб. Единсвтената ти сделка. - отпи голяма глътка от виното си и се настани удобно на стола си. Анна оправи косата си, избута стражите и излезе от залата.
- Какво стана, майко? - попита загрижено момчето щом я видя разгневена.
- Оставаме.



*сега живее с доведения си син при дядо си, като постоянно е затрупвана с различни видове работа
*има пророчески сънища, видения, които не винаги умее да разтълкува, но не е казала на никого освен на Бром
*Бром е единствения човек, за когото ѝ пука. много са близки - обича го като собствен син.
avatar
Anna Flinth
Martell - courts
Martell - courts

Posts : 6
Join date : 04.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Don't buy me a drink, I make my money Don't touch my weave, don't call me "honey"

Писане by Rhaella T. on Съб Авг 05, 2017 12:16 pm

Добре дошла в семейството :)

_________________


Am I dead? Or is this one
of those dreams? Those horrible dreams that seem like they last forever? If I am alive, why? Why?Please just let me die. Being alive hurts too much.
avatar
Rhaella T.
Admin
Admin

Posts : 1435
Join date : 22.04.2014

Вижте профила на потребителя http://soundofcollapse-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите