Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


Asher Forrester; Chris Pratt [open]

Go down

Asher Forrester; Chris Pratt [open]

Писане by Mira Forrester on Нед Юли 30, 2017 12:37 pm

Asher Forrester
House Forrester, loyal to house Stark
chased away
Father: Gregor Forrester
Mother: Elissa Forrester
Siblings: Three brothers, two sisters
fc:Chris Pratt
Lone wolf needs a pack to survive. Just as we all want to belong somewhere. Anywhere.
Ашър Форестър не приличаше на братята и сестрите си. В него кипеше бурна кръв, която не се подчиняваше на етикети и йерархии. Макар и втори син на Грегор и Елиса Форестър, Ашър никога не беше братът за пример, именно заради тази своя неубозданост. Мразеше студенината на Севера и копнееше за приключения, като от песните, огласящи големите зали по време на пировете. „В него живее кълбо от светлина и огън. От гняв, от пламъци. Момчето ти ще е проблем, Грегор. За теб и за дома ти.“ Казваха всички, успели да станат свидетели на неговото явно неподчинение, дори за малки неща. И може би единственото, което правеше така, „както трябва“, беше да борави с оръжия. Единственото време, през което Грегор успяваше да проведе със сина си нормален и неизпълнен с крясъци разговор.
Не таеше омраза към по-големия си брат, Родрик, макар да знаеше, че в очите на всички той е по-добрия и достойния да наследи Айрънрат. Дори ако възрастта им вече не го потвърждаваше. Онова, което изпитваше, бе далеч по-сложно и неопределимо с прост етикет. Гняв –защото осъзнаваше, че неговата свобода не беше възможна. Безсилие –защото не можеше да бъде онова, което всички очакваха от него да бъде. Тъга –защото Родрик предпочиташе компанията на възрастните, вместо неговата.
След раждането на Мира Форестър, Ашър не се чувстваше толкова сам. Макар и сдържана, още от дете, тя често му отделяше почти цялата си компания. Тайно споделяше онова негово чувство –че не се намираха на място сред преспите сняг и негостоприемните ветрове на Севера. Обещаваше ѝ. Често ѝ обещаваше, че ще заминат. Ще видят морета и океани и никога повече няма да се налага да усещат студа на Севера.
Ала след раждането на близнаците, Итън и Талия и най-малкия им брат, Мира се промени. И тя, подобно на Родрик, желаеше да бъде сестра за пример, оставяйки Ашър сам в желанието си за свобода. Дори още повече, когато баща им загуби живота си. И макар тя да жадуваше за същата тази свобода, младия Форестър виждаше как постепенно тя се промени. Дори позволи на Елиса, майка им, да я изпрати при Тирел, като придворна дама на Марджъри. Гневеше се. Гневеше се, докато гледаше отдалечаването на конете, за да остане напълно сам, макар и заобиколен от хора. Проклинаше майка си, макар да знаеше, че бе постъпила като всяка друга вдовица –защитаваше своите деца, знаейки колко ценно е приятелството с голям дом, като Тирел.
Получи изгнанието си, когато за пръв път реши да постъпи така, както трябваше. Да защити Итън от хлапе, което се канеше да го тормози за пореден път. ‚Защити. Защити брат си.‘ Шепнеше гласа на здравия разум, ала юмръкът му продължаваше да слуша, дори тогава, когато трябваше да спре. Когато хлапето бе изгубило почти всички свои зъби и щеше да страда дълго след това.
„Направих онова, което искахте от мен!“ Изкрещя на Родрик, ала брат му не изглеждаше снисходителен.
„Направи онова, което ти искаше. Подобно на животно, не слушаш разума, а инстинктите си.“ Думи, забили се дълго в съзнанието на Ашър и дори сега кънтяха в най-тъмните часове на вечерта. „Не мога да позволя другите да ни мислят за животни, Ашър. Не сме голям дом, който може да си го позволи.“ Предусещаше. Предусещаше думите на Родрик, още преди да изпълнят студената зала. „Върви, Ашър. Изпълни всичко онова, което искаше. И не се връщай в Айрънрат.“
Винаги ли свободата имаше вкус на горчилка?
Бяха минали две години от тогава. И Ашър пътуваше ли, пътуваше. Всички свободни градове, морета и океани. О, пътуваше. Но никое приключение не изпъждаше горчилката, не и за дълго. Никоя постеля, никой кораб, никоя земя.
Защото Северът живееше в Ашър Форестър, под всички пламъци и огньове. И вълкът виеше ли, виеше, за студените ветрове, които някога презираше.

avatar
Mira Forrester
Stark - courts
Stark - courts

Posts : 213
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Asher Forrester; Chris Pratt [open]

Писане by Asher Forrester on Пет Окт 13, 2017 11:47 pm

Свободен ли е още? (бях неактивен и не знам дали мога да започна наново така)

Asher Forrester
Stark - courts
Stark - courts

Posts : 31
Join date : 10.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Asher Forrester; Chris Pratt [open]

Писане by orys. on Съб Окт 14, 2017 11:37 am

може и е твой   как да сменя името?

_________________

'We must find a way'
avatar
orys.
Moderators
Moderators

Posts : 1206
Join date : 26.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Asher Forrester; Chris Pratt [open]

Писане by Asher Forrester on Съб Окт 14, 2017 12:38 pm

Както е това на героя :D

Asher Forrester
Stark - courts
Stark - courts

Posts : 31
Join date : 10.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Asher Forrester; Chris Pratt [open]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите