Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


There is only one god, and his name is Death.

Go down

There is only one god, and his name is Death.

Писане by no one on Нед Юли 23, 2017 6:05 pm

no one
FC: travis fimmel
Valar Morghulis

Characteristics:
Real Name: Nobody gave him a name
Years: Unknown
Origin: Beyond The Wall
Alter-ego: no one
House: House of Black and White
Religion: Many-Faced God

The beginning

Не познавам майка си. Не познавам баща си. Не помня нищо от живота си преди него. Помня единствено студа. Ледения вятър, който изстудяваше малкото ми телце. Очите му. Тези неземно сини очи. Вдигна ме от ледения олтар. Плача ми секна. Усетих се спасен. В безопасност. Приближи ми към нетипичното си лице. Но тогава не го знаех. Тогава той бе по-нормален от всичко друго за мен. Едва след време разбрах, че бе различен. Погледите ни се срещнаха. Той докосна с показалец страницата ми. Сякаш студа изчезна. Все още чувах свистенето на ледения вятър, но тялото ми не потръпваше. Бе ме променил. Наследих цвета на очите му. Наследих бледата му кожа. Наследих светлите коси на рода му. В тази нощ станах един от този така непознат и мистериозен род.

Some time ago

Света нямаше нужда от него. Мисията му бе приключила. Даде избор на народа си. Някои, като мен слязохме на юг сред хората. Други просто заспаха дълбок сън. Той кимна, за да ми покаже че разбира избора ми. С поглед ми пожела "На добър път". Седна в ледения си трон и затвори очи.
Живота сред хората не бе това, което си представях. Лъжите и измамите царуваха по тези земи. Брата убиваше брата за власт. Поробваха люде от непознати земи, само защото не познаваха културата и обичаите им. Поробиха и мен, а аз само се опитвах да се впиша сред тях. За награда получих работа в мините на "Четиринадесетте пожара". Великата група вулкани, която унищожи след време цяла Валирия. Хилядите роби от стотици различни земи се сблъскват с ежедневна смърт. С течение на времето някой от хората започваха да се вслушват в моите думи. Може те да идват от много различни земи и следват много различни религии, всички тези религии са основно едни и същи. Защото всички те почитаха смъртта по някакъв начин. Те вярваха или в поли-теистични религии, имащи един бог, посветен на смърт, или монотеистични религии с божество, което властва над смъртта. С течение на времето успях да убедя много от тях, че всички те се кланят на Бога на Смъртта с много лица. А тя, Смъртта, всеки път се появя пред хората в различен облик, като много различни богове, но всъщност това е само един бог. Все повече роби се заслушваха в думите ми. вярващите се увеличаваха. Научих ги да дават "дара" на смъртта на роби, които страдаха особено ужасно в мините, за да облекчат болката си и с течение на времето се научиха тайничко да успяват да подарят "дара" на някои от валирийските господари, превърнах ги в изкусни убийци.
Когато "Четиринадесетте пожара" изригнаха и почти изравниха със земята цяла Валирия аз избягах. Много от оцелелите след бедствието роби се преместват на територията на днешен Браавос, града основан от бивши роби, които са избягали от катаклизма. Там основахме Дома на Черното и Бялото. Там започваше обучението на всеки Безик. От там тръгваха пътищата на всеки "дар" в чест на Многоликия Бог. Бога, който ми напомняше на "баща ми". Знам, че нямаме роднинска връзка, както я разбират хората. Но той ме отгледа. Той ме научи на всичко, което знаех. Може отстрани да го виждаха като чудовище. Но аз разбирах задълженията му. Той бе като горски пожар, след който гората се преражда. Той бе на този свят, за да заличи слабите, туморните образования, за да може новото да се роди и израсне.

Now

Огромната двуцветна врата, едното крило от черен абанос, а другото от блед уеърууд, се отвори сама. По гърба ми преминаха ледени тръпки. Сините ми очи блеснаха. Той е буден! Съдбата отново ни зове. Покрих с качулата светлите си коси и излязох от Дома на Черното и Бялото. До час си бях намерил работа на пиратския кораб на Капитан Валарис, Wicked Kraken пътуващ за Драгон Стоун. След две бури и няколко дена спокойни води, кораба преплава Тясното море и на хоризонта видяхме замъка на скалите.

♔ THANKS REE




Travis Fimmel е запазен за мен


Последната промяна е направена от no one на Вто Авг 15, 2017 12:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
no one
Others
Others

Posts : 97
Join date : 23.07.2017

Вижте профила на потребителя http://soundofcollapse-rpg.bulgarianforum.net/t171-topic

Върнете се в началото Go down

Re: There is only one god, and his name is Death.

Писане by Rhaella T. on Нед Юли 23, 2017 6:09 pm

Героят ти е уникат. Добре дошъл в семейството. Малко по-късно ще оправя профела ти

_________________


Am I dead? Or is this one
of those dreams? Those horrible dreams that seem like they last forever? If I am alive, why? Why?Please just let me die. Being alive hurts too much.
avatar
Rhaella T.
Admin
Admin

Posts : 1435
Join date : 22.04.2014

Вижте профила на потребителя http://soundofcollapse-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите