Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


Do not try me, devil, devil. Cannot buy me, devil, devil. You won't make a fool of me. What makes you so special, special, to think I would ever settle for that devious dance between you and me?

Go down

Do not try me, devil, devil. Cannot buy me, devil, devil. You won't make a fool of me. What makes you so special, special, to think I would ever settle for that devious dance between you and me?

Писане by Mira Forrester on Пон Окт 30, 2017 2:12 pm

В мислите на Мира Форестър не спираха да се въртят едни и същи думи, изречени преди толкова много време. Събуждаше се и заспиваше с една и съща идея –благосъстоянието на семейството си. Техните очаквания. Техните желания и мечти, които някакси се бяха превърнали и в нейни. Опитваше се да убеди ѝ себе си, че престоя ѝ в Кралски Чертог можеше да донесе и неочакван интерес към Форестър и да облекчи техните проблеми при евентуален съюз... „Съюз“. Беше ли редно да мисли за своя възможен бъдещ брак, като за нищо повече от една сделка? Уговорка, която щеше да се базира на нечии очаквания и облаги? Защо не? Нима кралете и кралиците не сключваха бракове, за да укрепят своите позиции? За да защитят свои граници и да спечелят благоволението на някого? Нима трябваше да се задълбочава в размисли, когато тази идея беше заложена в тъмнокосата още при напускането на Айрънрат? Още тогава, като малко момиче, когато бе изпратена да служи на Марджъри в Хайгардън? Нима не бяха именно думите на майка ѝ, които се връщаха в съзнанието на Мира, отново и отново? Че семейството е всичко. Че тя трябва да дава пример на Итън и Талия, тъй като най-големия им брат се беше провалил в тази задача.
Но не се ли изкушаваше да мисли като него –за свободата? Особено сега, когато нечии други думи посяха семето на съмнението в мислите ѝ. Не! Отказваше да мисли за Питър Бейлиш и за техния разговор! Да се съгласи с подобен опасен човек, дори само наум, изглеждаше като най-нередното нещо на света. А ако продължаваше да прехвърля спомените за разговора в главата си, може би съвсем скоро нямаше да ѝ останат причини да се противи на очевидното.
Че Мира Форестър искаше повече от живота си.
Бе решила да прекара следобеда не в компанията на Кралицата, което  напоследък се случваше все по-често, по редица причини. Най-важната: трябваше добре да обмисли колко дистанция щеше да е полезна между двете. Ако Бейлиш все пак се окажеше прав и Кралицата можеше да изгуби позициите си... Не! Отново позволяваше на гласа му да проникне през дебелите стени на покорност. Но каквито и да бяха мотивите на Форестър да прекара следобеда сама, това, изглежда, не пречеше на никого. Не се отдалечаваше твърде много от двореца, но си позволи разходка из по-главните улици. Носеше обикновена, небесно синя рокля, покрита зад дълго и черно наметало, което добре успяваше да скрие дори лицето и тъмните ѝ букли; за щастие, никой не прояви любопитство към нея –всички хора изглеждаха погълнати от своето собствено ежедневие.   Времето летеше неусетно и съвсем скоро лъчите на залеза окъпаха Столицата в красиви, златни нюанси. Противно на очакваното поведение от дама, Мира реши да влезе в една от по-тихите пивници, надявайки се, че чаша или две вино ще успеят да подредят мислите ѝ. Само толкова, а след това щеше да се върне в двореца, без някой да забележи нейното отсъствие.
След като плати на ханджията и се отправи към един отдалечен ъгъл, Мира се настани удобно и свали качулката си, прокарвайки пръсти през непокорните къдрици. В пивницата нямаше достатъчно хора, за да се почувства застрашена. Поне в началото. След втората или третата глътка, обаче, помещението започна да се изпълва. И клиентелата изглеждаше тъй странна –мъже, които бяха повече знатни, от колкото от простолюдието. Подсказваха го не само техните дрехи, но и неспокойното, ала дискретно оглеждане наоколо. Сякаш бяха извършили престъпление или се канеха да го направят. Мира вдигна качулката на наметалото си преди някой да я забележи и се присви към края на масата, където щеше да бъде почти невидима за погледа им. Усещаше сърцето си забързано, защото знаеше.. Дълбоко в себе си знаеше, че не бива да бъде тук.
Когато се увериха, че липсва заплаха, мъжете започнаха да говорят. За промяна. За липсата на безопасност. За справедливост. За измяна. След всяка изминала секунда думите ставаха все по-неконтролируеми и дръзки, а алкохола само развързваше езиците на онези, които до преди миг се въздържаха да обелят и дума. А сърцето на Мира Форестър биеше ли, биеше. Защото никой нямаше да повярва на момиче от Севера, че не желае да участва в измяна към Короната. Защото се беше озовала на грешното място, в грешното време. Защото това можеше да означава Смърт.

avatar
Mira Forrester
Stark - courts
Stark - courts

Posts : 213
Join date : 24.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите