Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


unbowed, unbent, unbroken

Go down

unbowed, unbent, unbroken

Писане by Trystane Martell. on Пет Юли 21, 2017 11:28 am



Prince Trystane Martell
18/19 // Martell // FC: Avan Jogia


Тристан Мартел винаги е приличал на баща си.  Не притежаваше онзи темперамент, който беше типичен за Дорн. Не приличаше на братовчедите си. Не приличаше на чичовците си. Но това не го правеше слаб. Някога му казаха, че слаби мъже повече никога няма да управляват Дорн. Но младият принц знаеше, че неговият нрав не е негова слабост. Той разбираше, че искрата не винаги трябва да се превърне в огън. Тристан Мартел гореше, но не като другите. Той носеше в себе си състрадание и милост. Мартел премерваше всяка своя дума. Избираше ги внимателно, осъзнавайки важността на позицията си. Всички казваха, че прилича на баща си , въпреки че той нямаше как да знае дали не носи и нещо от майка си в себе си. Но често останалите изричаха тези думи с упрек. Някои разбираха, а други не. Някои харесваха Доран Мартел, а други не. Обикновено не виждаха в него нищо повече от един по-млад Доран. Може би не бяха толкова далеч от истината, но и точно там започваха конфликтите за политиката, която трябва да води Дорн. Тристен се губеше някъде там, но никога не изневеряваше на идеалите си. Не позволяваше на емоциите да повлияят на решенията му. Знаеше кога трябва да замълчи. Знаеше кога трябва да направи крачка назад. И може би всички виждаха слабост в неговите действия, в неговото мълчание. Защото младият Мартел бе личност, която не всеки успяваше да разбере. Той носеше прекалено много от баща си. Тристен бе твърде спокоен, когато всички останали горяха. Някога му казаха, че е слаб. Казаха, че той не може да управлява. Но Тристен Мартел не беше слаб. Той беше хитър и търпелив. Умереният му огън го правеше смъртоносен, защото беше напълно овладян. Това не успяха да видят в него. Подцениха го, както правеха с всички останали.
Младият принц бавно започна да се променя след смъртта на баща си. Последствията го настигнаха твърде бързо. Все още не можеше да управлява или поне така казваха. Знаеше, че ще последван конфликти. Очакваха ярост. Очакваха някаква емоция у младия Мартел, която да бъде предизвикана от загубата на баща му. Той се променяше бавно и никой не забелязваше. Продължаваше да подбира думите си внимателно. Не позволяваше на емоциите да влияят над решенията, които взимаше. Тристен разбра колко опасна бе играта, която играеха всички и никога не се впусна в нея безрасъдно.
Тристен Мартел приличаше на баща си твърде много, но успя да го надмине. Обещаващ, млад, дипломатичен, той криеше много повече, отколкото останалите предполагаха. Позволяваше да бъде подценен, когато трябваше. Не се страхуваше да се върне една крачка назад, защото можеше да си го позволи. Превърна мисълта си в най-голямото си оръжие. И един ден Тристен щеше да застане начело на Дорн. Тогава той щеше да стане по-опасен, по-силен, по-смъртоносен. А този ден щеше да дойде скоро.

_________________

unbowed, unbent, unbroken

The arms of House Martell display the sun and spear, the Dornishman’s two favored weapons, but of the two, the sun is the more deadly.
avatar
Trystane Martell.
Admin
Admin

Posts : 683
Join date : 19.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: unbowed, unbent, unbroken

Писане by Rhaella T. on Пет Юли 21, 2017 11:37 am

Добре дошъл в семейството. Надявам се, че ще успееш да покажеш на останалите, че не е нужно да се палиш, за да успееш. :)

_________________


Am I dead? Or is this one
of those dreams? Those horrible dreams that seem like they last forever? If I am alive, why? Why?Please just let me die. Being alive hurts too much.
avatar
Rhaella T.
Admin
Admin

Posts : 1435
Join date : 22.04.2014

Вижте профила на потребителя http://soundofcollapse-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите