Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Предишната тема Следващата тема Go down

In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by Teora Hunter on Сря Окт 11, 2017 6:23 pm

Почваше вече да привиква към тукашният начин на живот. Особено като нямаше кой да ѝ вика и да ѝ заповядва какво да прави и я унижава по долен начин. Изгнанието ѝ бе нейната свобода. Имаше шанса да живее различен живот и да бъде друга, да не бъде лейди Хънтър, която на всяка цена трябва да бъде пробутана на първия богаташ, който даде злато на лорд Хънтър. Нощите една след друга спокойни, дори да са често на неудобно място за спане. Не печелеше много, за да може всеки път да си позволи стая за нощувка. Но тази вечер мислеше, да си изкара прехраната по-малко по долен начин.
Забеляза група пирати, които бяха акостирали на близкото пристанище и предполагаше бяха решили да се повеселят малко на сушата за вечерта. Изчака всички да се отдалечат и дори да изчезнат зад близката сграда и потегли. Насочи се направо към кораба им. Покатери се на мачтата му и започна да оглежда наоколо. Никога не бе припарвала до кораб и ориентира ѝ в това къде държат крадените вещи и евентуално златото, бе нулев. Трябваше да побърза и да намери нещо и да се маха. Нямаше си напредстава дали някой нямаше да се върне за нещо. Почна да рови по нещата на паубата, но се сети, че нямаше там да ги държат. Предпазливо отвори врата, която водеше до някоя от каютите и започна да търси там, но пак нищо.
"Тиора, Тиора... можеше да изчакаш да се понапият и да хванеш един от тах и да го накараш да ти покаже къде крият златото. Сега се мъчиш като грешник да намериш нещо, което не си сигурна, че дори е на борда." И така си бе. Провери още на някои места, но не успя да открие нищо. Само си бе загубила времето. Излезе отново на паубата, когато чу пияните викове на пиратите, които се прибираха. Много бързо. Но като погледна май не бяха всичките, а само част. Трябваше да се махне, но пътя ѝ бе блокиран от идващите пирати, а да скочи да плува бе абсурдно в тази тъмнина. Щеше да стане интересно. Когато факлата озари лицето ѝ Тиора се ухили до уши и направи само една невинна физиономия. Нямаше да я спаси, но можеха да се смилят над нея, щом са пили.
- Коя по дяволите си ти? - виждайки виква един от мъжете.
- Просто минавах и не се сдържах да погледна кораба. Простете ми, господа. - каква глупава лъжа скалъпи, на която никой нямаше да се хване.
- Нима? - някакъв тип я хвана за ръката. - А защо държиш в ръката си една от чашите ни? - звучеше каро ръмжене, не като говорене даже.
- Това ли? - хвърли чашата. - Бъркате се. - искаше да играе невинна девойка, но онзи тип все още стискаше китката ѝ, а това не бе на добре. - Пусни ме, мамка му! - ритна го между краката и го изблъска от себе си.
Е, вече не можеше да се върне назад. Показа рогата си, трябваше да се справи със ситуацията някак си.
- Кучката ме ритна! - изхленчи онзи тип на земята.
- Минавала, а? Търсиш какво да откраднеш. Нали така? - един едър тип се насочи към нея.
- Да, исках да ви ограбя, но явно нищо няма в този продънен сал. Нищо не съм ви взела, затова нека мина, грозници. - ако пияните глупаци я разбираха, трябваше да я оставят, бяха само двама, с третия лежащ на земята, можеше да се опита да ги повали, ако не мръднеха.
- Какво каза? - едрият се засили към нея, но се залюля и Тиора го спъна много лесно.
Другия успя да я хване, а това не ѝ се понрави и побърза да го изрита от себе си, но усети силен удар по главата. Свлече се на паубата за един миг.
***
Тъпа болка по главата я събуди. Бавно отвори очи. Опита се да се огледа, но виждаше размазано и все още не успяваше да фокусира добре. Беше ден, поне това различаваше. Онези сигурно я бяха изхвърлили някъде другаде, защото не успяваше да долови силуетите на сгради наоколо. Дори не можеше да разбере къде се намираше. "Браво Тиора. Отново се изгуби, не по своя вина, но си го изпроси." Говореше си на ум лейди Хънтър. Успя да се надигне до седнало положение. А главата просто можеше да я довърши със всяка следваща секунда. Пипна тила си и усети нещо мокро. Поглеждайки дланта си видя кръв. Какъвто и удар да бе онова, не е бил никак слаб. В далечината долови нещо като силует, но все още не можеше да вижда хубаво. За това се подготви психически за недружелюбен минувач.
avatar
Teora Hunter
Arryn - courts
Arryn - courts

Posts : 478
Join date : 23.09.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by faceless girl on Чет Окт 12, 2017 10:34 am

Едно, две, три…
Всичко можеше да стане толкова бързо. Само няколко секунди и нещата се променяха. Само няколко секунди и щеше да направи това, за което всъщност беше дошла. И все пак можеше да го направи дори още по-бързо и с по-малко усилия, но тогава нямаше да е забавно. Онази тръпка щеше да липсва. Нямаше да си е поиграла с „щастливата си жертва”. Нямаше да е направила нищо от това, което `и доставяше някакво удоволствие, макар и да знаеше че не трябва да изпитва такова. Всъщносто щеше да е направила само едно – щеше да е отнела живота от този късметлия. Но и той и тя заслужаваха нещо повече. Заслужаваха да си поиграят преди това. Иначе всичко щеше да бъде твърде лесно и бързо, и най-вече скучно, а да си го признаем, никой не си падаше по-скучните неща, още по-малкото пък тя.
Русите `и дълги къдрици почти стигаха до земята. Роклята `и беше твърде ярка за това място, но и точно това беше целта. Искаше конкретен човек да `и хвърли око и знаеше че това ще стане. Мина само за няколко кратки секунди на около два-три метра от него, но това беше напълно достатъчно, за да я засече в полезрението си. Колко предвидими бяха всички, когато знаеш толкова много за тях. Жалко само че не осъзнаваха, колко неуникални и различни бяха всъщност. Живееха толкова заблудено, а си мислеха че света е в краката им. Точно както беше индивидът, който `и трябваше. Беше висок около метър и осемдесет мъж, добре сложен физически, който имаше хубави, но твърде заострени черти на лицето, които му придаваха една идея по-мистериозна и опасна външност, беше със светлокестенява коса, която на слънце имаше приятни златисти отенъци и много тъмно сини очи. Отдалеч изглеждаше почти перфектен с хубавите си дрехи и префърцунени маниери, и най-вече заради тази лаконична усмивка. Но това беше само на пръв поглед. Всъщност беше богаташ, който обичаше да се занимава с какви ли не мръсни сделки. Бяха толкова много и свързани с всичко, което човек може да се сети, че ако тръгнеха да бъдат изброявани щяха да отнемат дни. Беше само на двасетет и пет, а вече се имаше велик. Само че грешеше жестоко и съвсем скоро щеше да го осъзнае, макар и с малко помощ.  
Момичето продължи да върви по пътя си, така все едно не беше забелязала вниманието му. Не след дълго той се появи. Естествено, че щеше да го направи. Дори си беше позволил да позакъснее, което беше странно. Прояви се като истински чаровник, който на бързо да `и замая главата. Можеше да му го признае. Ако не беше виждала толкова много неща през живота си и беше толкова наивна, колкото изглеждаше сигурно щеше да се хване на номерата му. Това все пак беше другото, с което се славеше и наистина беше заслужено. Русокоската пърхаше с мигли ентусиазирано в отговор на всичко това. В погледът `и се четеше колко много иска да бъде с него, макар че го познава от толкова скоро. О, колко сладко сега самият измамниш беше излъган.
Не след дълго се озоваха сами в една стая. Момичето не беше особено впечатлена, но и не беше тук, за да се занимава с подобни дребни детайли. Знаеше че не беше редно да се забалява толкова много от тези игри с жертвите си, но как можеше да не го прави, когато самите те правеха всичко възможно, за да я накарат да се чувства така. А дори не го осъзнаваха и не се стараеха. Едва си поемаше дъх от многобройните целувки и все пак при една от тях успя да го бутне на леглото. С чаровна и игрива усмивка се качи отгоре му. Надвеси се над него. Буйната `и руса и дълга коса се разпиля навсякъде наоколо. Зелените `и очи се загледаха в неговите. Той се опита да пусне ръцете си по тялото `и, но вместо това усети едно метално острие допряно до гърлото му. Преди дори да успее да реагира от нежните `и червени устни излязоха думите: -Изобщо не си толкова добър в измамите, за колкото се мислиш, но поне вече няма да пречиш на никого повече – и с все толкова замечтани и загледани в него очи, без никакво колебание му преряза гърлото.
Сега отново беше Елентия. Нейната любима Елентия. Когато беше нея, се чувстваше най-добре. Вървеше по улиците щастлива и доволна от това как си беше поиграла с жалкия човечец. Да, наистина беше жалък, колкото и да се имаше за нещо специално. Докато вървеше забеляза едно момиче, което ежеше на улицата. Може би трябваше да я подмине, защото сигурно беше просто поредната пияница, която не е могла да се добере до вкъщи. И все пак винаги когато ставаше въпрос за някое момиче, което имаше възможност да е изпаднало в беда, тя нямаше как да не се опита да `и помогне. Истинска женска солидарност. Наведе се над момичето, което все още беше в безсъзнание. Видя че явно някой добре я беше подредил. Какви чудовища съществуваха само! Нямаше как да я остави тук. Всичко можеше да `и се случи, затова успя да я „премести” на малко по-спокойно място. Предполагаше `и че скоро непознатата би трябвало да се събуди, затова реши да отиде да `и донесе малко вода, с която да промие раната `и, а и да `и даде да пие. Когато се върна видя че момичето вече беше будно. Приближи се към нея бавно –Радвам се, че си се събудила. Време беше. – забеляза как непозната се чудеше, какво става и затова побърза мило да добави -Не се притеснявай, сега ще те оправим набързо и няма да си личи чак толкова.


avatar
faceless girl
Others
Others

Posts : 116
Join date : 20.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by Teora Hunter on Пон Окт 16, 2017 1:45 am

Не бе очаквала раздвоят на нещата да стане точно така. Една грешна стъпка и целият ѝ план се бе объркал. Колкото и време да прекарваше в този континент, все успяваше по някакъв начин да си изпроси боя от някой. Имаше късмет този път, че просто я бяха ударили по главата и я бяха захвърлили някъде. Можеше и да е по зле от това.
Изгледа непознатата с леко недоверие. Нямаше как да бъде толкова мила с нея и то без нищо. А и защо ще иска да ѝ помага? Можеше да я подмине, но явно не е щом казваше, че е време да се събуди. А от колко време е била в несвяст? Щом вече е светло поне няколко часа. И тъпата болка в тила ѝ от удара просто влошаваше нешата. Мразеше болката, а главата ѝ да пулсира през две секунди я побъркваше и пречеше да мисли трезво. Когато непознатото момиче се приближи към нея, Тиора реагира доста сопнато.
- Коя, мамка му, си ти? - започваше да фукосира вече и различава чертите на непознатата пред себе си. - Не се доближавай до мен! - измести се настрани сякаш непознатата девойка щеше да ѝ навреди. - Ти си с тях, нали? Пратили са те да се увериш, че няма да тръгна след тях, нали? - вирна глава, а сините ѝ ириси сякаш бяха потънали някъде надълбоко, защото погледът на Тиора бе така мътен и мрачен, че можеше да мине за някой мъртвец дори. - Защото ще тръгна и ще им го върна. Можеш да отидеш да им кажеш! - обърна погледа си към нея, в момента изпитваше някаква неприязън към момичето пред себе си.
Желаеше да се махне от тук час по-скоро и за това започна бавно да се изправя. Когато стана права, за секунди ѝ се зави свят и се наложи бързо да седне обратно на пръста. Или от удара, или това че бе загубила доста кръв, а вероятно и двете си казваха думата. Не познаваше събеседничката си, но си правеше изводи от това, което ѝ се бе случило вечерта. Тук никога не можеше да бъдеш сигурен, кой какъв е и дали няма да те излъже и измами. След толкова години на нещастия и хора, които я мамят все за нещо. Тиора се бе научила да не допуска лесно непознатите до себе си и да подлага на съмнение всяка тяхна дума. Не можеше да е сигурна, че това момиче нямаше да ѝ извърти номер. Само два-три пъти бе попадала на хора, които са ѝ помагали и не са ѝ мислели злото. А и мислите ѝ често бяха заети с размисли за домът ѝ, за хората които остави зад гърба си. Но не, че го е искала. Не че бе искала да идва в Есос. Но брат ѝ, онова безчувствено чудовище, я прокуди. И я предупреди, че ако се върне в Уестрос, ще разбере и тогава няма да ѝ се размине това, което е искал да направи с нея - да я убие. Тогава се страхуваше от него, дори да се опитваше да му се опълчи, не можеше. За това се оказа захвърлена на първото парче суша от отсрещния континент. Сега не знаеше какво се случва от другата страна на морето и нямаше мира. През всички тези години, всичко можеше да се е случило. Надяваше се Гилууд да бе умрял, но такова егоистично копеле като него едва ли щеше да се предаде толкова лесно.
"Онези ще си платят. Независимо какво ще ми струва, ще им го върна." Сви ръцете си юмруци и удари силно по земята. Кръвта ѝ кипеше. Искаше отмъщение за стореното и нямаше да се спре, докато не си го получаше. Дразнеше се, че не можеше да мръдне от тук или каквото и да било, заради глупавото сътресение, което определено имаше. Усещаше съзерцанието на непознатата в себе си. Не искаше да повярва, че момичето искаше да ѝ помогне. Патила си е от такива милички на външен вид личности и то не малко пъти.
- Какво още искаш? Няма ли да си тръгнеш най-сетне? - тонът ѝ бе твърд и груб, а отегчението си личеше от километри по начина, по който го изрече.
avatar
Teora Hunter
Arryn - courts
Arryn - courts

Posts : 478
Join date : 23.09.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by faceless girl on Сря Окт 18, 2017 3:35 pm

Много добре познаваше тази раздразнителност, която струеше като бурен водопад от непозната блондинка. Беше я изпитвала много пъти. Беше я изпитвала като кой ли не. Беше я имитирала само още поне хиляда пъти и всеки път тя все едно заразяваше всичко наоколо. Все едно беше единственото, което съществуваше на този свят. Но не беше така. О, имаше толкова много неща, които с лекота я засенчваха. И все пак, ако тя беше на мястото на непозната русокоска може би щеше да реагира по същия начин. Особено, ако беше влязла в някоя от многото си „роли”. Все пак я бяха пребили. Все пак някой или пък повече от един бяха наранили съмочувствието и гордостта `и, наранявайки красотата `и и захвърляйки я тук. Но дано все пак да се беше разминала само с това. Защото колкото и тежко да `и се струваше положението `и, можеше да бъде много по-зле, а дори фатално, така че може би трябваше поне за секунда да благодари на Старите и новите Богове, както и на Лорда на светлина, и Безликия Бог, че все още дишаше и е цяла. Много други не можеха да се „похвалят” със същото. Така че трябваше да спре поне малко с перченето и да се зарадва на малкото, което има.
-Аз съм Елентия. Елентия Веларион - знаеше че не беше особено хубаво да споменава „фамилията си”, особено когато беше от васалите на Старк, на една напълно непозната и то особено по тези земи, но и нямаше от какаво да се притеснява, просто защото можеше да накара това си Аз, да изчезне толкова бързо, колкото и се беше появило. Въпреки че винаги щеше да `и любимо. А и с всичко, на което беше способна, щеше да е пълна лудост, някой да се опита да `и навреди, въпреки че милото `и излъчване беше идеалният камуфлаж. –Спокойно, нищо няма да ти направя. Не искам да ти навредя – на ум добави и „поне за сега, а само да ти помогна”.  Направи няколко крачки към непозната, но все още не беше до нея. Не искаше да я уплаши още повече. Колкото и момичето да го прикриваше, Елентия ясно можеше да разбере, че в момента в нея имаше няколко чуввства и те бяха – раздразнение, гняв и така опитващия да бъде прикрит страх. Може би дори самата блондинка не го осъзнаваше, но за някой толкова навътре в тази област като „Лейди Веларион”, това беше съвсем лесно забележимо. И толкова нормално за всичко, което `и се беше случило.
-Успокой се. Никой не ме е пратил. Дори не знам, кой те е потредил така, за да му предавам, каквото и да е било, но ясно мога да видя, че явно ти е бил доста ядосан.– В красивите `и пъстри очи се виждаше написано „О, моля те, мила, погледни се. Няма как да им го върнеш докъто изглеждаш по този покъртителен начин”.  Огледа я отново и леко `и се усимхна, след което се приближи още малко към нея.  –Въпросът е какво ли толкова си му направила, за да свършиш така? – Замълча за миг, след което с напълно равен, но спокоен глас, който едновременно беше някак изпълнен с топлина добави: -И все пак освен, ако не си убила някое дете, просто за забавление или за да си купиш някоя скъпа дранкулка, това което е сторил с теб е толкова нередно….
Приближи се още към непознатата, въпреки нейното нежелание. Може би отдавна трябваше да се обърнала и да остави това инатливо младо момиче, да продължава да се прави на важна и да свърши по-един наистина грозен начин, защото в това си състояние, поне няколко часа щеше да е толкова лесна плячка за всички, колкото и някое бебе, което държи златна монета. Но нямаше да я зареже толкова лесно. Не, щеше да направи точно обратното, въпреки че щеше да `и даде тази алтернатива. Докосна я нежно с ръка и я погледна мило –Добре, щом толкова искаш ще си тръгна. Щом искаш да си останеш тук така невзрачна и пребита, това си е твой проблем. Аз исках само да ти помогна да се вдигнеш на крака, но щом толкова държиш да затвърждаваш мнението, че си жалка, защото в момента повярвай ми, изглеждаш точно така, нека така да бъде. Никога няма да им го върниш по какънто и да е начин, ако не се оправиш първо. –Усмихна `и се и се отдръпна. Отдалечи се с няколко крачки от непозната, така все едно наистина си тръгваше и оставяше. –Жалко, инатът ти ще те довърши. А дори в очите ти мога да видя, че нямаш абсолютно никаква представа, къде се намираш и имаш нужда от малко вода и подкрепа, но знаеш ли в такива моменти вместо да си толкова горделива,  трябва просто да приемеш подадената ти ръка. Никога няма да успееш да овладееш яростта си срещу онзи или онези, които са те докарали до тук с това поведение… но това си е твоя работа. – Направи няколко крачки още назад, така все едно наистина си тръгваше, но много добре знаеше че непозната ще осъзнае грещката си преди да е станала твърде късно, а ако все пак не успееше, явно просто беше твърде глупава и не заслужаваше наистина нейната помощ.

avatar
faceless girl
Others
Others

Posts : 116
Join date : 20.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by Teora Hunter on Чет Окт 19, 2017 12:24 am

Бе такава твърдоглава и инатлива личност, дори и преди всичко това да ѝ се случи. Дори като малка се противеше за някой неща и трудно правеше това, което ѝ бе казано, но в сравнение със сега, тогава бе просто детска прищявка. Сега бе голяма личност. Бе жена. Какво ли не, не бе преминавало пред очите ѝ. Какво ли не, не бе преживяла и изпитвала на свой гръб. Тиора трябваше да осъзнае, че продължавайки да се държи така глупаво, щеше да я доведе до неиният край рано или късно - но определено рано щеше да е, отколкото късно. Намираше думите на непозната за нелепи. Дори не обърна внимание на това, с каква фамилия се бе представила, а камо ли за името ѝ. Наистина не бе очаквала да ѝ се представя, а и яростта бушуваща из вените ѝ, заслепяваше разумът на Хънтър. Не можеше да определи дали чутото беше истината. Все още се съмняваше. Ръцете ѝ седяха свити още от преди малко. Ноктите ѝ бавно се забиваха в плътта ѝ. Стишкаше ги така силно, че леки стриу кръв всеки момент щяха да потекат от дланите ѝ. Бореше се вътрешно със своя егоизъм, с гордистта си на член от семейство Хънтър. А това не бе никак лесна борба за нея.
Думите, които влетяха срещу ѝ от момичето, което бавно започваше да отстъпва назад и да се отдалечава, сякаш се забиваха със всяка все подълбоко в съществото ѝ и започваха да я разкъсват и карат да "кърви" вътрешно. Така се дразнеше на себе си, на глупавото си поведение, на глупавият си характер, че сама би си навредила. Осъзнаваше, че наистина бе невъзможна личност, а после съдеше другите какви били. Може би непозната имаше право за това, че ако продължаваше да го кара така, щеше да си навреди още повече и никога нямаше да си отмъсти на хората наранили я не само сега, а и в миналото. Може би бе време да се опита да захвърли настрана гордостта си. Не че преди не бе получавала помощ, но другите се оказваха много търпеливи личности. Вероятно ѝ липсваше това - търпението. Момичето наистина се опитваше да ѝ помогне, а Тиора я отпращаше от себе си с такава лекота. Жалка. Такава бе. Превръщаше се в брат си. Превръщаше се в безчувствена жена, която кара всички да я мразят и да се отдръпват от нея. Но действително Тиора не желаеше това. Явно бе прекалено слаба, за да си признае, че иска помощ. Искаше да се доказва като силна и независима, но това ще я погуби. Самотата ѝ щеше да я погуби. Трябваше да се примири преди да бе станало късно.
- Ч-чакай! - гласът ѝ трепереше.
Това, че щеше да остане сама в това положение и че вероятно нямаше да има друг човек, който да поиска да ѝ помогне, я стресна дори повече от колкото бе очаквала. Да, бе уплашена. Бе я страх да допусне някой до себе си. Да позволи да ѝ бъде помогнато, за да ѝ олекне. "Каква глупачка си Тиора. Ако по-рано бе осъзнала това, нямаше и да стигнеш то това положение сега. Но сама си си виновна." Искаше да се удари, да се свести от тъпата си изкуствена реалност, която бе толкова далеко от истината. Щеше да ѝ бъде трудно, но щеше да опита да се откъсне от корените си. Да потъпче този начин на държание, чрез който се опълчваше на всичко и всеки. Малко хора бяха успели да я приемат така каквато бе, но трябваше да промени някой неща в себе си, за да доживее и утрешния ден.
- Прости ми за ужасното държание. Патила съм си прекалено много през живота си. - нещо, което рядко казваше на непознат човек. - Разбирам, че съм жалка картинка, а това поведение ме превръща в още по-трагична история. - след всяка дума си поемаше въздух, защото трепереше цялата, но не от това че състоянието ѝ бе зле, а от това че бе честна и казваше неща, които не харесваше да признава за себе си, а да призне слабостите си бе нещо изискващо голямо усилие от Тиора. - Такава съм. Инатлива, горделива глупачка, която някой ден би се самоунищожила. Но преди това... наистина не бих отказала помощ. Ако все още желаеш, да помогнеш на жалката твърдоглава и изглеждаща в окаяно състояние жена. - въздъхна така шумно, но след това почувства някакво облекчение.
Нямаше да е лесно да пречупи гордостта си, но това в момента бе първата крачка. А щом тя бе направена, значи щеше все някога да се промени. Ако разчиташе само на себе си за абсолютно всичко, наистина щеше да се самоунищожи и  тогава щеше да съжалява дори от онзи свят. Можеше да бъде по-добра от брат си. Можеше да промени мисленето си. Първата стъпка бе от голямо значение, но бе и най-трудната за правене. Но днес Тиора Хънтър я бе сторила.
avatar
Teora Hunter
Arryn - courts
Arryn - courts

Posts : 478
Join date : 23.09.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by faceless girl on Пет Окт 20, 2017 3:34 pm

Бавно и сигурно започна да се отдалечава от непозната. Крачките `и бяха толкова малки, но изпълнени със сигурност и самочувствие. Беше сигурна, че номерът ще мине. Винаги минаваше. Е, почти винаги. Но моментите, в които не се беше получавало така, както беше очаквала бяха толкова малко и толкова я дразнеха, че помнеше всеки един от тях. И точно всеки следващ от тях `и беше доказал отново какво означаваше „решение, излизащо извън правилото”. Но не този път нямаше да е един от тях.
Момичето, което се намираше срещу нея може и да изглеждаше жалка в момента, но не изглеждаше глупава. Имаше нещо в нея. Някаква енергия, която подсакзваше че може да бъде много повече от тази не особено приятна гледка, която представляваше. Трябваше само малко време, за да може тази нейна енергия да се „събуди” от транса, в който беше попаднала от побоя. Само малко време и това щеше да се случи. А хубавото беше, че Елентия имаше цялото време на света да чака това да се случи. Но разбира се нямаше да го направи. Никой не заслужаваше това, а и всеки сам трябваше да определя съдбата си. Така че сега всичко зависеше от непознатата със светли коси и нейното решение – дали иска да е просто една жалка и захвърлена като непотребна вещ девойка или иска да се съвземе и оправи. Интересно какво ли щеше да е крайното `и решение?
И ето че моментът на истината не закъсня. Елентия се подсмихна, още в момента, в който думата „Чакай” беше изречена, която въпреки че очакваше да се появи, чувството на задоволство беше толкова силно, че не можа да се прикрие.
„Правилен избор, русокоске. Явно наистина не си толкова глупава, на колкото изглеждаш в момента. И все пак ето, че отново познах.”
Познаването на действията на останалите `и се струваше също толкова забавна игра, колкото `и това да „придобива самоличността им”. Дори от части `и беше по-забавно, защото човешката глупост беше толкова силна, че дори заличаваше чувството за самосъхранение. А инатът и гордостта превръшаха на пръв поглед умни хора в пълни идиоти, които загиваха като смачкани мухи, само защото не внимаваха какво правят или се подвеждаха по красотата на човека срещу тях, по чара му, по приказките му, по действатията му и не успяваха да оцелеят в играта, наречена Живот.  Беше срещала толкова много досега. Бяха и богати, и бедни, и колкото и да се имаха за различни, реагираха по един и същ начин, и правеха абсолютно еднакви грешки. Грешки, които ги обричаха да се превърнат в смъртници. Но поне блондинката на среща, явно не беше от тях, което беше още една причина, да `и помогне. Явно добре я беше преценила, каква изненада само.
Обърна се отново с лице към непознатата и я погледна. Усмихна `и се и отново се приближи до нея. Потокът от думи, който излезе от устата на русото момиче, я накара да се засмее. Какъв по-хубав портрет на човек, от този, който той сам ти разкаже и то в опит да те задържи около себе си, изтъквайки „най-хубавите си страни”. Или в случая на непознатата, най-лошите, които явно според нея, бяха най-важните за нея самата. Обикновено другите избираха да се хвалят колко са красиви и умни, докато хората като нея, които казваха чистата истина за самите себе си се броеше на пръсти. Още няколко спечелени точки за русокоската.
–Разбирам, но спокойно не съм се засегнала от държанието ти – Огдавна вече нямаше нещо, което лично да я засегне, но това не означаваше че не можеше да се случи като онзи момент, в който се беше привързала към едно малко момиченце. Беше толкова сладко и мило. Пълно сираче, което намери загубено в горите на севера. Беше почти измръзнало. Прибра го и се погрижи за него. То се оправи и отново слънчевото му личице беше грейнало. Но един ден се разболя тежко. Нямаше нищо, което да може да се направи. Ако имаше такава възможност, щеше да направи всичко по един милиард пъти, но беше безнадежно. Бяха я учили да не се привързва към хората. Знаеше че не трябва, но `и беше невъзможно да не хареса Алайтлин. Дори можеше да си представи как тя става част от Безликите. Това малко момиченце разби сърцето `и само за един миг, точно така както и го беше накарало отново да припознае онези истински красиви чувства.
Приближи се съвсем до непозната. Подаде `и едно шише с вода. –Пийни малко, ще ти се отрази добре след загубата на толкова кръв. –Роклята `и се състоеше от няколко части. От една от не толкова видимите от тях,  скъса част от плата. Напои го с вода и изчисти лицето на момичето. Течността беше доста студена, което щеше да е от полза за по-добрият ефект. Сега лицето на девойката изглеждаше много по-хубаво. –Подръж го така върху раната си, ще ти се отрази добре. –Хвана я за ръката и я остави да се подпре отгоре `и. –Хайде, ела, знам че ти е трудно, но не е хубаво да оставаме тук. Знам едно по-тихо място, където ще можеш да си починеш, защото имаш нужда. А и ще ти направя нещо, което ще те „излекува” съвсем бързо.

avatar
faceless girl
Others
Others

Posts : 116
Join date : 20.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by Teora Hunter on Съб Окт 28, 2017 6:04 pm

Нямаше толкова бързо да се отпусне и да се довери напълно на непознатата, но все пак имаше нужда от помощ и в момента бе по-добре да остави да ѝ помогнат. Не можеше да си позволи да остане тук и кой знае какво да ѝ се случи, както е в такова отчаяно и жалко състояние. Отпи от водата, която наистина ѝ дойде много добре и ободряващо, защото нямаше представа колко кръв бе изгубила, но усещаше тялото си слабо, а главата ѝ често се замайваше. Поне дишаше нормално, което бе признак, че нямаше някакви фрактури в тази област. Вероятно се бе разминала само с онзи силен удар по главата и някой друг, когато са я изритали на сушата. Което я учудваше доста, защото това бяха пирати и то пияни и можеха да се възползват от нея. Нека се радваше, че с това се бе разминала този път, защото предните ѝ преживявания бяха по-жестоки и от това сега. А и наистина не желаеше да преживява нешо подобно отново.
Хвана ръката на момичето и се изправи с нейна помощ. За момент залитна, но се подпря на новата си позната. Предложението да се махнат от тук бе наистина добро, защото ако решаха онези да се върнат, нямаше да я намерят. А не можеше да си позволи да пострада още, от колкото вече бе. Вървеше мълчаливо по пътя. В момента не ѝ бе до говорене, а и по-добре да стигнеха мястото, за което говореше девойката по рано. Не обичаше да бъде така безпомощна, че да опира до помощта на другите. Караше я да се чувства толкова слаба и немощна, нещо което не желаеше да изпитва повече. Първите години след смъртта на баша ѝ бяха сакаш най-лошите ѝ в живота ѝ. После се оказа на Есос и дори да бе в по-неприятни условия и нищо да не ѝ бе познато, имаше друго усешане и сякаш придобиваше сила. Но ето такива малки събития можеха бързо да я сломят, дори да не го показваше имаше страх в себе си. Онзи страх, който от много време носеше в себе си и който не мислеше, че някога ще изчезне. Но ако задълбаеше в размисли за него, навярно щеше отново да изглежда жалка в опитите си да се пребори със себе си и най-вероятно щеше да избухне от нищото и да провали шанса си за промяна и да прогони девойката, която може би наистина се опитваше да ѝ помогне да се подобри, за да може да си го върне после на онези типове. Трябваше да страни от собствените си мисли сега, в други ситуации можеше да се справи с размислите си, но сега бе прекалено нестабилна и дръзне ли още малко да се задържи в мислите си щеше да е нещо фатално в какъвто и смисъл да бъде.
- Къде точно отиваме? - не че ѝ бе любопитно, просто искаше да разкъса тишината, защото ако продължаваше така, минаващите мисли през главата ѝ щяха да я накарат да направи някое непредвидено действие, с което да прати наистина всичко подяволите. - Предполагам, в мястото където сте отседнали тук? Нали не греша? Личи си, че не сте от типа хора, които се задържа много на едно място. - дали го виждаше наистина или просто се разсейваше, но Тиора обичаше да предполага нещо за другите хора, което често се оказваше вярно.
avatar
Teora Hunter
Arryn - courts
Arryn - courts

Posts : 478
Join date : 23.09.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by faceless girl on Сря Ное 15, 2017 6:28 pm

Докато обикаляше по земите на Седемте кралста, а и отвъд тях, постоянно се натъкваше на най-различни хора и истории. Толкова много животи, които бяха изпълнени с множество от събития, жалко само че повечето дори и да имаха щастлива развръзка, някак си винаги свършваха драматично. Все едно щастието беше забравило, че трябва да се задържи и по тези места. Все едно Боговете бяха забравили, че трябва да се грижат за своите последователи и ги бяха оставили да се лутат сами без цел и без посока. Или с една единствена цел да ламтят за вещи, пари и власт. Все неща, които нямаха никакво значение. Неща, които трябваше да оставят далече от себе си. Неща, които ако знаеха, какво представляват щяха да избягат от тях. Всички те носеха единствено разруха и печал. Нищо, което си вземаха нямаше някаква реална стойност, просто защото колкото количества трупаха от тези три активи, толкова повече губиха истинската си същност. Както и сърцето си, и душата си. Голяма част от хората вече дори не знаеха какво означаваха тези две красиви думички, защото единственото, което се въртеше в главата им беше, как да наранят някой, за да имат повече власт, пари и предмети. А накрая самите те ставаха „жертвите” в тази своя игра, просто защото всичко беше един кръговрат, от който никога нямаше да могат да се спасят, освен ако сами не го искаха. Но те не го правеха и предпочитаха да предадат себе си и своята същност само за няколко кратки мига на „величие”, което на по-късен етап щеше да им излезе солено и щеше да ги направи същите онези прецакани хора, на които самите те преди това се бяха смяли, защото с действията си ги бяха поставили там. Всички се разрушаваха, все едно наистина Боговете изобщо никога не бяха съществували. Или поне една част от тях, защото Безликият Бог винаги щеше да е не само до своите последователи, но и до останалите, които са забравили за него и щеше да „дебне” за удобен момент да „присъедини” по един или друг начин останалите глупави хора към себе си.
Но това не беше причината момичето да иска все още да помога на останалите девойки около нея. Просто това дълбоко `и напомняше как навремето и тя беше една такава заблудена душа, която имаше нужда да бъде спасяване не един или два пъти. За това някак си се чувстваше длъжна да продължи това добро дело нататък и да помага на момичетата, които имат нужда. Точно така както щеше да направи и с непознатата. Помогна `и да се хване още по-добре за нея. –Да отиваме там. Спокойно не е далеч. Мястото е точно след две пресечки и си мисля че ще ти допадне. – Започна бавно да върви напред, за да може непозната да не се изморява допълнително. След всичко което беше преживяла нямаше нужда и от това. Хвана я по-здраво, за да `и бъде още по-силна опора и така продължиха право напред. Отне им малко повече време, но все пак беше нормално.
Когато стигнаха Елентия отначало се затрудни да отвори вратата, просто защото беше застанала от страната, която беше по-далеч от дръжката, но все пак успя да се справи с „дребния проблем”. Помогна на момичето да седне на леглото. Погледна я и се усмихна –Можеш да се измиеш, а аз през това време ще ти дам нови дрехи, защото няма как да те оставим да се разхождаш в този вид – засмя се и подкани момичето да направи всичко, което `и беше казала. След малко непозната се върна отново при нея, а Елентия вече я чакаше с подготвените дрехи, които бяха един панталон, защото виждаше че явно момичето не си падаше особено по роклите, обратно на останалите истински млади дами, една риза и едни ботуши, както и една жилетка. Можеше да не си падаше по-притежанието на различни предмети, но все пак Елентия си падаше по изпипаните неща със стил. Погледна отново към момичето и `и направи знак да седне отново на същото място, където и преди малко. –Ще ми разкажеш ли сега всичко, което се случи, като започнем от името си


avatar
faceless girl
Others
Others

Posts : 116
Join date : 20.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In dagerous place not always find a good man | teora n' faceless girl |

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите