Масово
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I can always count on you
Вто Яну 09, 2018 7:36 pm by moon;

» Young adult / lionel n' moon/
Вто Яну 09, 2018 7:30 pm by moon;

» Dawn with arms of roses
Вто Яну 09, 2018 7:20 pm by moon;

» The rising moon is on the shine. • April and Dorian
Вто Яну 09, 2018 7:17 pm by April

» let it all go, let it all go away.
Вто Яну 09, 2018 7:15 pm by April

» April и Meera
Вто Яну 09, 2018 7:08 pm by April

» Другарче за ГИФ
Вто Дек 26, 2017 8:22 pm by April

» And it feels like heaven, when I kiss the devil ll SPAM
Нед Дек 24, 2017 12:32 pm by Lissabelle

» Brenard Bracken / 24 / Lord of Stone hedge
Нед Дек 03, 2017 4:55 pm by Matthias.


i won't freeze you out.

Go down

i won't freeze you out.

Писане by aegon. on Пет Окт 06, 2017 8:03 pm

Егон помнеше историите, които му разказваха като дете. Истории за същества, които приличат на хората и същевременно бяха толкова различни. Ледени крале и кралици, които имаха магия. Такава каквато и кръвта във вените му не можеше да създаде. Слушаше омайващите думи на бавачките си и мечтаеше да види истинската зима. Онази, която се криеше зад Вала. Жестока и сурова, но и толкова красива.
С времето любопитството му намаля, но въпреки това не изчезна. Съсредоточи се върху задълженията си и собственото си желание да бъде достоен син на баща си. Истински Таргариен, който един ден да управлява кралството. Съдбата изискваше това от него и не можеше да й противоречи.
Желанието му да научи повече и да погледне извън установените граници го привличаше твърде силно. Егон не беше като кралете преди себе си. Сърцето му не беше обградено от страх или омраза. Всеки сам правеше изборите си и приемаше последствията. Той също бе преживял много, но намираше сили да се бори. Със себе си и всички останали.
Виждаше над черното було, което беше паднало върху хората във Вестерос. Страхът определяше всяко тяхно действие. Караше ги да взимат решения, които ще ги спасят от ужаса му. Предполагаше, че е надскочил времето си, но не можеше да стори нищо, с което да промени заобикалящия го свят. Не и насилствено. Нищо нямаше да се промени по този начин. Напротив, щеше да стане много по-зле.
Идеята да срещне ледените същества се беше зародила отдавна в него. Знаеше, че никой няма дa го подкрепи, ако изречеше мислите си на глас. Не бе сигурен, че изобщо го разбираха. Поне през цялото време. Беше сам в борбата си, а тя изглеждаше тежка в очите му. Опитваше се да намери път към всички и трябваше да разбива дебели стени, а понякога не вярваше, че има тази сила. Умът на всеки човек беше сложен и специален. Там трудно се влизаше с добро.
Тайно разглеждаше карта на Вестерос. Показалецът му следеше линията на Вала и очите му изучаваха малкото показано отвъд. В главата си съставяше план за действие. Твърде дълго беше чакал. Нямаше повече време и трябваше да реагира. Сам. На дълъг пергамент си записваше точки, които да обмисли по-късно. Трябваше да реши как да премине и къде да търси, а това беше като търсене на игла в тъмното. Не знаеше какво го очаква там. Мисъл, че може да не му отвърнат с добро се бе прокраднала в ума му, но въпреки това сърцето му отказваше да я приеме. Злото отприщваше зло. Егон идваше с добро.
Облече най-дебелите си дрехи. Драконовата му кръв едва ли щеше да кипи сред студената зима. Надяваше се, че частта на Старк в него щеше да му е от помощ, но това бяха само думи. Крал или не, все пак беше просто човек. Приготви се и изчака да се стъмни достатъчно, за да се появи и верният му приятел. Агонар издаде тих звук, за да съобщи на господаря си, че го чака. Единственият, който го разбираше. Велико същество, от което не се беше отказал. Затова и връзката им бе толкова силна.
Скоро след това се носеха над континента. Бяха толкова черни, че нощта беше идеалното прикритие. Никой не можеше да ги види и чуе. Рееха се в небето и с всяка изминала секунда приближаваха целта си. Не знаеше колко дълго са летели. Скоро Егон видя в далечината Вала и изпита чувство, което никога преди това не беше усещал. Нямаше думи, с които да го опише. Вдиша дълбоко от ледения въздух и миг по-късно оставиха домът на Стража далеч под себе си. Никой не ги бе видял.
Навсякъде беше бяло. Снегът подаваше под стъпките му. Агонар си играеше с него, подобно на дете, което изживява първата си зима. Неописуемо. Първата дума, която изскочи в главата му. Много красиво и толкова далечно от всичко, което бе виждал през живота си.
Огледа се. Студът се опитваше да превземе тялото му. Да го подчини на силата си, но драконът беше този, който усещаше тази борба. Затова и се стараеше да е максимално близо до господаря си. Движеха се напред. Търсеха, но очите им не откриваха нищо. Не искаше приказките да се оказват лъжа. За хиляди други това беше твърде силно желание, но не и за него. Искаше да ги види и да докаже, че могат да бъдат нещо различно от врагове. Не желаеше война.
Агонар усети нещо и се размърда нервно. С крилото си прикри Егон, но въпреки това той успя да види красивата жена, която ги наблюдаваше. Тя беше най-великолепното същество, което някога бе виждал. Приличаше на човек, но имаше нещо различно в нея. Нещо много по-изящно.
- Аз съм Егон – представи се с по-висок тон. Вдигна ръка и докосна дракона си, за да направи няколко крачки напред. Идваше с мир. Агресията не беше неговият начин. – Искам да се запознаем. Идвам от юг, а там не е толкова... хладно – топлата усмивка се появи на лицето му и наум си прошепна желание. Не искаше повече да бъде лъган. Трябваше да види истината с очите си.
avatar
aegon.
Targaryen
Targaryen

Posts : 539
Join date : 17.07.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите